Лудият жезъл [bg]

Едрият магьосник пристъпи напред и го сграбчи за раменете. Пол моментално усети как през него минава нещо като електрошок. Ръцете му се отпуснаха. Той залитна напред. Ботушите, които беше стискал под лявата си мишница чак досега, тупнаха на пода. Магьосникът сграбчи лявата му ръка и през нея пробяга агонизираща болка. Преди Пол да се опита да я помръдне, онзи вече се беше захванал с другата. Докато работеше, си тананикаше. Пол не знаеше дали това е част от процедурата или не.

Щом вдигна ръце и осъзна, че това наистина са си неговите ръце, мъжът го фрасна яко по гърба с лявата ръка, а с дясната — по гърдите, точно над сърцето. Дори и вътре в това тяло с яки мускули и тежка броня, в което беше напъхан, Пол усети, че този мъж в никакъв случай не беше някакъв слабак.

Усети как въздухът се втурна навън от дробовете му и гръдният му кош се смалява до нормални размери. Започна да се изправя и магьосникът му нанесе страхотен удар в корема, точно под пояса. Промяната продължи и там, той се изправи напълно и започна да се потупва и разтрива — колкото заради радостта отново да усети собственото си тяло, толкова и за да поотпусне болките. Болеше го навсякъде.

Едрият магьосник го изрита в пищялите и той усети как краката го заболяха, изправиха се и се смалиха.

— Трябва да отбележа, че подхождаш с доста насилие към тези неща — обади се той.

— Да не би да предпочиташ шест часа да ти нареждам и да ти кадя тамян?

— Никога не оспорвам успеха.

— Много умно от твоя страна. Сега започвам с първото маскиращо заклинание — то ще те накара да изглеждаш точно както изглеждаше преди малко.

Илюзията изникна, разрасна се около него като сива мъгла, която започна да добива форми под плавните жестове на човека с променящото се лице. Пол усети как в присъствието на тази магия скритият му драконов белег започна да тупти. Скоро тя напълно го обгърна, сви се, промъкна се през дрехите му.

Магьосникът въздъхна и се изправи.

— И ако проникнат през другата маска, която ей сега ще ти надяна, те ще виждат само това и нищо повече. Аз обаче съм длъжен да те предупредя — що се отнася до онова, което се вижда.

— Което ще рече?

— Трябва да действаш така, сякаш все още си под контрол. Ще стоиш парализиран в същото положение, в което Ларик те беше оставал, когато той се върне. Следвай всичките му заповеди, все едно че нямаш друг избор. В мига, в който се отклониш, губиш шанса си да научиш още нещо. Освен това може да ти се наложи да се биеш с голи ръце.

Пол кимна. Погледна надолу и отново видя чудовищния облик, но вече не го усещаше.

— А сега ще скрия тази илюзия от всички останали, както беше направил Ларик — обясни магьосникът, — но за тебе ще оставя този ти вид, за да ти напомня, че трябва да действаш в съответствие с него — тромаво и послушно.

Пол гледаше ръцете на мъжа, докато те описваха сложна поредица от жестове.

— Виждаш ли някакви нишки, докато работиш? — изведнъж го попита той.

— Понякога — отвърна магьосникът. — Но точно сега виждам разноцветни светлинни лъчи, които прихващам. Шшшт! Съсредоточавам се.