Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— Да, нещо интересно — възкликна Аника.

Пипи сплете косите си на две стегнати стърчащи плитчини. Тя размишляваше.

— Какво ще кажете, ако идем в града и пообиколим магазините — предложи тя накрая.

— Нямаме пари — възрази Томи.

— Аз имам! — заяви Пипи и за доказателство отвори голямата чанта, пълна догоре със златни парички. Тя гребна цяла шепа и напъха монетите в джоба на престилката си.

— Остава само да си намеря шапката и съм готова да тръгна — каза тя.

Шапката не се виждаше никъде. Пипи надзърна най-напред в сандъка за дърва, но — чудна работа — там я нямаше. После надникна в панера за хляб, но там пък се търкаляха само един жартиер, някакъв развален будилник и една суха коричка хляб. Най-сетне тя провери дори и на полицата за шапки. Там обаче нямаше друго освен един тиган, една отвертка и парче сирене.

— Навсякъде безпорядък и нищо не може да се намери — мърмореше недоволно Пипи. — Отдавна се чудех къде е сиренето, та добре, че поне него намерих.

— Ей, шапко — извика тя после, — идваш ли с мене по магазините или не? Ако не се появиш мигновено, после ще бъде късно.

Никаква шапка не се появи.

— Е, добре, щом е толкова глупава, нека се сърди на себе си. Но да не съм чула оплакване, когато се върна — заяви Пипи строго.

След малко тримата вече бяха на път към града — Томи и Аника напред, а зад тях Пипи с Господин Нилсон на рамо. Слънцето грееше тъй ярко, небето беше тъй синьо, а децата бяха тъй радостни! Водата весело клокочеше в канавката край пътя. А тази канавка беше дълбока и в нея имаше много вода.

— Обичам канавките! — възкликна Пипи и без много да му мисли, цопна във водата. Тя й стигаше до коленете и като подскачаше весело, успя да опръска Томи и Аника.

— Сега си играя на кораб — провикна се Пипи и зацепи водата. Но едва беше издумала, спъна се и изчезна във водата.

— По-точно на подводница — продължи тя невъзмутимо, след като подаде отново носа си навън.

— Пипи, цялата си мокра! — разтревожи се Аника.

— Че какво от това? — отвърна Пипи. — Кой е казал, че децата непременно трябва да са сухи? Чувала съм, че студени разтривки каляват човека. Само тук у нас хората са си внушили, че децата не трябва да влизат в канавките. В Америка например канавките са така претъпкани с деца, че няма място за водата. Там ги държат цялата година. През зимата, естествено, замръзват в леда и само главите им се подават отгоре. Майките идват да им носят супа и кюфтета, тъй като децата не могат да се върнат за вечеря. Затова пък са здрави като камъчета! Честна дума!