Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Тълпите се поразредиха в горните квартали и най-сетне носачът стигна до една масивна сграда на самия връх. Боядисана в бяло, тя беше изсечена в скалата, а не беше изградена от тухли или глина. Предните колони се издигаха направо от камъка, задната част на зданието плавно преминаваше в скалата. На покрива имаше тумбести кубета, боядисани в металически цветове. Светлооки жени влизаха и излизаха, понесли приспособления за писане и облечени в рокли като тази на Шалан, с прилично покрити леви ръце. Мъжете тук бяха във ворински горни дрехи в армейски стил и колосани панталони; дрехите им се закопчаваха отстрани и завършваха с твърда яка, която обхващаше цялата шия. Много от тях бяха препасали саби в коланите, които пристягаха дългите им до коленете дрехи.
Носачът спря и каза нещо на Ялб. Морякът започна да спори с него, турил ръце на кръста. Шалан се засмя на строгото му изражение и усърдно мигна, за да запази сцената и по-късно да я скицира.
— Предлага ми да си поделим разликата, ако го оставя да поиска по-висока цена за пътуването — каза Ялб, поклати глава и даде ръка на Шалан, за да й помогне да слезе от количката. Тя стъпи на земята и изгледа носача, който сви рамене с усмивката на дете, заловено да краде сладкиши.
Шалан притисна чантата със скритата си ръка и затърси със свободната кесията с парите.
— Колко всъщност трябва да му дам?
— Две прозрачни ще са повече от достатъчно. Аз бих му дал една. Тоя крадец пожела да поискам пет.
Преди това пътуване Шалан никога не беше използвала пари; само се възхищаваше на красотата на сферите. Всяка сфера се състоеше от стъклено топче, малко по-голямо от нокътя на човешки палец, и в средата му имаше доста по-дребен скъпоценен камък. Скъпоценните камъни можеха да приемат от Светлината на Бурята и започваха да светят. Когато Шалан отвори кесията, по лицето й заиграха светлинките от малките рубини, изумруди, диаманти и сапфири. Тя улови три диамантени сфери, най-дребните пари. Изумрудите бяха най-ценни, защото Превръщателите можеха да ги ползват за създаване на храна.
Стъклената част на повечето сфери беше еднаква; размерът на скъпоценния камък в центъра им определяше стойността. Трите прозрачни например имаха вътре само по едно малко парченце диамант. Дори и тези късчета можеха да светят със Светлината — доста по-слабо от лампа, но все пак видимо. Една марка — сферата със средна стойност — беше малко по-тъмна от свещ и се равняваше на пет прозрачни.
Шалан беше донесла само заредени сфери, защото беше чувала, че тъмните се смятат за съмнителни и понякога се налага да се търсят услугите на сарафин, който да прецени дали камъкът е истински. Тя, разбира се, държеше най-ценните сфери в кесията, която беше закопчана отвътре в левия й ръкав.
Подаде трите прозрачни на Ялб, който вирна глава. Шалан кимна към носача и се изчерви, когато осъзна, че използва Ялб като старши слуга-посредник. Обиди ли се той?
Ялб се разсмя и застана вдървено като старши слуга, докато плащаше на носача с шеговито-строг израз на лицето. Носачът също се разсмя, поклони се на Шалан и откара количката.
— Това е за теб — рече Шалан, извади рубинена марка и я подаде на Ялб.
— Сиятелство, това е прекалено много!
— Отчасти от благодарност, но и ти плащам да останеш тук и да ме почакаш няколко часа, в случай че се върна.
— Да почакам няколко часа за цяла огнена марка? Толкова е заплатата за цяла седмица плаване!
— Значи със сигурност няма да се отклониш.
— Ще бъда точно тук! — рече Ялб и направи сложен поклон, който беше изненадващо добре изпълнен.
Шалан дълбоко пое дъх и закрачи по стъпалата към внушителния вход на Конклава. Дяланият камък наистина беше забележителен — художникът в нея искаше да се отбие и да го разучи, но не посмя. Влизането в огромната сграда беше като гмурване. Коридорът беше обрамчен с лампи със Светлина на Бурята, които грееха в бяло. Вероятно в тях имаше диамантени броами; в повечето добре построени сгради използваха Светлина на Бурята за осветление. Един броам — сферата с най-висока стойност — светеше приблизително колкото пет свещи.