Пътят на кралете (том I)

— Изпратих един слуга от Ваше име, Ваше Сиятелство — рече Тозбек. — Ако принцесата още е тук, скоро ще го знаем.

Шалан кимна признателно, все още стиснала скицника. В града имаше хора навсякъде. Някои носеха познатото облекло — панталони и закопчани отпред ризи за мъжете, поли и ярки цветни блузи за жените. Тези хора можеше да са от родината й, Я Кевед. Но Карбрант беше свободен град. Малък, политически крехък град-държава, с незначителна територия — ала пристанищата му бяха отворени за всички преминаващи кораби и градът не задаваше въпроси за националността или статута. Хората се стичаха в него.

Затова много от онези, които видя, бяха екзотични. Онези облекла от едно парче плат бяха на мъжете или жените от Ташикк, страна далече на запад. Дългите дрехи, спуснати до глезените и отворени отпред като пелерини… откъде бяха те? Рядко беше виждала толкова парши, колкото работеха в пристанището и пренасяха стоките на гръб. Подобно на паршите, които баща й притежаваше, и те бяха набити и с дебели крайници, със странна мраморна кожа — някои части бяха бледи или черни, други — наситено алени. Шарката беше различна при всеки.

След като преследва Ясна Колин близо шест месеца, Шалан започваше да мисли, че никога няма да я хване. Избягваше ли я принцесата? Не, това не изглеждаше вероятно — просто Шалан не беше достатъчно важна, та Ясна да я чака. Нейно Сиятелство Ясна Колин беше една от най-могъщите жени на света. И една от най-скандалните. Единственият член на правоверно кралско семейство с откровено еретични възгледи.

Шалан опита да не се притеснява. Най-вероятно щяха да открият, че Ясна отново е заминала. Насладата на вятъра щеше да пренощува в пристанището и Шалан щеше да договори цената на пътуването до следващото място — доста намалена заради вложенията на баща й в кораба на Тозбек.

Вече бяха изминали месеци от времето, когато Тозбек се беше надявал да се отърве от нея. Тя никога не усети той да й се противи; честта и верността го караха да се съгласява с всички нейни искания. Ала неговото търпение нямаше да трае вечно, както и нейните пари. Вече беше използвала повече от половината сфери, които носеше. Капитанът, разбира се, нямаше да я изостави в чужд град, но може би със съжаление щеше да настоява да я върне във Веденар.

— Капитане! — каза един моряк, който бързаше по трапа. Носеше само риза и широки дънести панталони, а кожата му беше потъмняла от работа на слънце. — Няма съобщение, сър. Архиварят на пристанището казва, че Ясна още не е заминала.

— Ха! — отвърна капитанът и се обърна към Шалан. — Преследването свърши!