Пътят на кралете (том I)

— По краткия път, моля — каза тя на Ялб, макар да й се щеше да мине по пътя с гледките. Най-сетне се намираше в истински град и тръгваше по прекия път? Но се оказа, че Нейно Сиятелство Ясна се изплъзва като диво певче. Най-добре да побързат.

Главната улица прорязваше хълма с множество завои, така че дори и краткият път й позволи да види доста от града. Оказа се опияняващо богат със странни хора, гледки и камбанен звън. Шалан се облегна и се остави градът да я погълне. Сградите бяха групирани по цветове, които явно обозначаваха предназначението им. Магазини, където се продават едни и същи стоки, трябваше да са боядисани в един оттенък — виолетово за облекла, зелено за храни. Домовете имаха свой модел, но Шалан не можа да го разтълкува. Цветовете бяха меки, в умити, приглушени тоналности.

Ялб крачеше край количката и носачът заговори гърбом на Шалан. Ялб превеждаше, тикнал ръце в джобовете, на дрехата си.

— Казва, че градът е особен заради тукашния лаит.

Шалан кимна. Много градове бяха построени в лаити — места, защитени от бурите от околните скални образувания.

— Карбрант е един от най-добре защитените големи градове в света — продължи да превежда Ялб — и камбаните символизират това. Разказват, че в началото ги сложили да предупреждават за надигащи се бури, защото хората невинаги обръщали внимание на лекия ветрец — Ялб се поколеба. — Просто си приказва разни неща, понеже иска голям бакшиш, Ваше Сиятелство. Чувал съм тази история, но я намирам страшно нелепа. Ако ветровете духат достатъчно силно, та да разлюлеят камбаните, и хората биха ги усетили. Освен това, хората не са ли забелязвали, че по кратуните им вали дъжд?

Шалан се усмихна.

— Нищо. Да продължава.

Носачът бърбореше с резкия си глас — все пак, кой език беше това? Шалан слушаше превода на Ялб и попиваше образите, звуците и — за съжаление — миризмите. Беше свикнала със свежия аромат на току-що почистените мебели и на печащите се в кухните плоски питки. Океанското пътешествие я беше приучило на нови аромати — на солена вода и на чист морски въздух.

В тукашните миризми нямаше нищо чисто. Всяка уличка, която подминаваха, имаше свой неповторим букет от противни миризми. Те се редуваха с пикантния дъх на продаваните от уличните търговци храни и смесването беше още по-главозамайващо. За щастие носачът се премести по средата на пътя и миризмите намаляха, ако и сега да се налагаше да се примиряват с по-натовареното движение. Шалан се заплесваше по хората, които подминаваха. Онези мъже с ръкавиците и леко синкавата кожа бяха от Натанатан. Но кои бяха високите хора с важен вид и черни роби? А мъжете, чиито бради бяха овързани с въжета и приличаха на пръчки?

Звуците накараха Шалан да се замисли за състезаващите се хорове от диви певчета край дома й, само че тук разнообразието и силата бяха по-големи. Сто гласа се надвикваха и се сливаха със затръшването на врати, трополенето на колелата по камъните и от време на време с писъците на небесните змиорки. За фон служеше непрестанният камбанен звън, който се усилваше при вятър. Камбани имаше по витрините на магазините, където висяха от мертеците. Всеки уличен фенер си имаше камбана, а и количката на Шалан имаше малко сребърно звънче на края на сенника. Когато бяха преполовили пътя нагоре по хълма, вълна от силни часовникови камбани отброи часа. Различните несъгласувани звуци произведоха оглушителен шум.