Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Светлината на лампите падаше равномерно и меко върху множество слуги, писари и светлооки, които минаваха по коридора. Явно сградата беше построена като един широк, висок и дълъг тунел, вкопан в камъка. Отстрани имаше просторни зали, а от централната голяма променада се разклоняваха допълнителни коридори. Шалан се почувства далеч по-удобно, отколкото навън. Това място със сновящите слуги и разните дребни благородници беше познато.
Шалан вдигна свободната си ръка, за да покаже, че се нуждае от помощ, и съвсем очаквано един старши слуга с блестящо бяла риза и черни панталони забърза към нея.
— Ваше Сиятелство? — попита той на родния й веденски, вероятно заради цвета на косата.
— Търся Ясна Колин — каза Шалан. — Научих, че се намира зад тези стени.
Старшият слуга отривисто се поклони. Повечето от старшите слуги се гордееха със своята безукорна служба — тъкмо с тази нагласа се беше подигравал Ялб преди малко.
— Ще се върна, Ваше Сиятелство. — Вероятно човекът беше от втори нан, тъмноок гражданин от най-висок ранг. Във воринската религия Призванието — задачата, на която човек се посвещаваше — беше от жизненоважно значение. Изборът на добра професия и упоритата работа бяха най-добрият начин за осигуряване на хубаво положение в живота след смъртта. Специалното светилище, където човек практикуваше религията, често имаше общо с избраното от него Призвание.
Шалан скръсти ръце и зачака. Дълго беше мислила за своето Призвание. Очевидният избор беше изкуството, пък и тя толкова обичаше да рисува. Но я привличаше нещо повече от това — учението, въпросите, породени от наблюдението. Защо небесните змиорки не се боят от хората? С какво се хранят бобинките? Защо колонията плъхове процъфтява на едно място, а загива на друго? И затова тя избра естествената история.
Гореше от желание да стане истински учен, да получава истински напътствия, времето й да минава в дълбоки изследвания и проучвания. Дали отчасти затова предложи дръзкия план да издири Ясна Колин и да стане нейна повереница? Може би. Ала не биваше да се разсейва. Да стане повереница на Ясна — и следователно нейна ученичка — беше само една стъпка.
Така размишляваше, докато лениво отиде до една колона и поглади полирания камък със свободната си ръка. Подобно на по-голямата част от Рошар — с изключение на някои крайбрежни области — Карбрант беше построен върху гол необработен камък. Сградите навън стояха направо върху скалата, а тази тук се плъзваше навътре в нея. Колоната е гранитна, предположи Шалан, макар познанията й по геология да бяха схематични.
Подът беше настлан с дълги опалено оранжеви килими. Материята беше плътна, изтъкана така, че да изглежда пищно, но да не се износва лесно от стъпките на множеството хора. Широкият правоъгълен коридор създаваше усещането за старо. В една от книгите, които Шалан беше прочела, се твърдеше, че Карбрант бил основан още в дните на сянката, години преди Последното Опустошение. В такъв случай наистина бе стар. На хиляди години, създаден преди ужасите на Йерокрацията, даже много преди Измяната. Отдавна, когато Пустоносните с каменните туловища са вилнеели по света.
— Ваше Сиятелство? — чу се глас.
Шалан се обърна и видя, че слугата се е върнал.
— Насам, Ваше Сиятелство.
Тя кимна на слугата и той бързо я поведе надолу по пълния с хора коридор. Шалан прехвърли мислите си върху това как да се представи на Ясна. Тази жена беше легенда. Дори Шалан, която живееше в отдалечено имение в Я Кевед, беше чувала за бляскавата еретичка, сестрата на алетския крал. Ясна беше само на тридесет и четири години, ала мнозина смятаха, че отдавна щеше да е получила шапката на учен магистър, ако не беше нейното гласно разобличаване на религията. По-точно, тя отричаше светилищата — разните религиозни конгрегации, в които участваха правоверните воринци.
Неприличните духовитости тук нямаше да свършат работа на Шалан. Трябваше да е безупречна. Да бъде взета за повереница от някоя именита жена беше най-добрият начин да се обучи в женските изкуства — музика, рисуване, писане, логика и природни науки. Доста приличаше на обучението на младежа в почетната гвардия на тачен от него Сиятелен господар.
Първоначално Шалан беше писала на Ясна с молба да я вземе за повереница от отчаяние; всъщност не очакваше утвърдителен отговор от жената. Изуми се, когато получи отговор, с който Ясна изискваше от нея да й се представи две седмици по-късно в Думадари. Оттогава Шалан я преследваше.
Ясна беше еретичка. Щеше ли да поиска от Шалан да се отрече от религията си? Шалан се съмняваше, че ще може да стори това. Воринското учение за човешката Слава и Призвание беше едно от малкото й убежища в трудните дни, когато баща й беше най-лош.