Пътят на кралете (том I)

Той повика наемниците, но докато дойдат, Каладин имаше две шепи късчета, които да хвърли по тях като конфети.

— Честит ви Средопразник, гадове — каза Каладин, докато късчетата кръжаха около тях. Обърна се, отиде и седна в другия край на клетката с лице към роботърговеца и наемниците.

Твлкав стоеше без да продума. После със зачервено лице посочи Каладин и изсъска нещо на наемниците. Блут пристъпи към клетката, но сетне премисли. Хвърли поглед на Твлкав, сви рамене и се отдалечи. Твлкав се обърна към Таг, но вторият наемник само поклати глава и тихо каза нещо.

След като се поядосва малко на страхливите наемници, Твлкав заобиколи клетката и приближи мястото, където седеше Каладин. Изненадващо, когато заговори, гласът му беше спокоен.

— Виждам, че си умен, дезертьоре. Така стана безценен. Другите ми роби не са тукашни, а и аз не съм идвал по тези краища. Можеш да се пазариш. Какво ще искаш в замяна, ако ни водиш? Ако се съгласиш с мен, мога да ти обещая едно допълнително хранене всеки ден.

— Искаш да водя кервана?

— Ще приема напътствия.

— Добре. Първо намери висока скала.

— Аха, така ще можеш да огледаш наоколо?

— Не — рече Каладин. — Така ще имам откъде да те хвърля.

Твлкав раздразнено си понамести кепето и приглади една от дългите си бели вежди назад.

— Ти ме мразиш. Това е добре. Омразата ще те държи силен, ще мога да те продам за добри пари. Но не ще можеш да ми отмъстиш, ако нямам възможността да те откарам на пазара за роби. Няма да те оставя да избягаш. Ала може би някой друг ще те остави. Ти искаш да те продам, разбираш ли?

— Не искам отмъщение — каза Каладин. Вятърното духче се върна — за някое време се беше отдалечила, за да разгледа един от странните храсти. Спря във въздуха и почна да крачи около лицето на Твлкав и да го разглежда. Той сякаш не можеше да я види.

Твлкав се свъси.

— Без отмъщение?

— Не върши работа. Отдавна научих този урок.

— Отдавна ли? Та ти си на не повече от осемнадесет години, дезертьоре.

— Добра преценка.

Беше на деветнадесет. Нима бяха минали само четири години, откак постъпи в армията на Амарам? Каладин имаше усещането, че е остарял с дванадесет години.

— Ти си млад — продължи Твлкав. — Можеш да избегнеш тази съдба. Знаят се хора, които са надживели робското клеймо — можеш да изплатиш цената си, разбираш ли. Или да убедиш някой от господарите си да ти подари свободата. Не е чак толкова невероятно.

Каладин изсумтя.

— Никога няма да се отърва от тези знаци, Твлкав. Ти трябва да знаеш, че опитах — и не успях — да избягам вече десет пъти. Има нещо повече от глифите на челото ми, което плаши твоите наемници.

— Миналите провали не означават, че няма бъдеща възможност, да?

— Свършено е с мен. Не ме интересува — той хвърли поглед на роботърговеца. — Пък и сам не си вярваш. Съмнявам се, че човек като тебе ще може да спи нощем, ако мисли, че робите, които е продал, ще се освободят и един ден ще го намерят.