Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Разбира се, Лорд-Боецо, аз винаги…
— Спести ми излишните приказки — прекъсна го Боско. — Не те моля да бъдеш внимателен, а заповядвам. Томас Кейл не бива да пострада в никакъв случай, дори и с цената на твоя живот. Ако се наложи Клайст и Хенри да бъдат убити — тъй да бъде, макар че и тях предпочитам живи.
— Може ли да попитам защо животът на Кейл е толкова ценен?
— Не.
— Какво да кажа на другите? Те няма да разберат. Изпаднали са в дива ярост.
Боско осъзна накъде бие Брунт. Свещената ярост можеше да надвие и най-покорния Изкупител, когато се сблъска с послушник, извършил тъй чудовищно престъпление. Той въздъхна раздразнено.
— Можеш да намекнеш, че Кейл работи по мое нареждане и е бил принуден да тръгне с онези убийци, опитвайки се да разкрие чудовищен заговор, свързан с план на Антагонистите да убият Върховния Първосвещеник.
Жалка измислица, помисли си Боско, но съвсем убедителна като за пред Брунт, който тутакси пребледня от ужас. Този човек се славеше с жестокост, каквато се срещаше рядко дори сред Изкупителите-кучкари, но дълбоката му синовна преданост към Първосвещеника си личеше от пръв поглед.
Скоро откриха въжето от косми, дадоха на Райските кучета да го помиришат, после голямата порта се вдигна и потерята тръгна по прясната диря, докато Кейл имаше едва осем километра преднина. Но засега планът му вървеше успешно в най-главното — никому не бе хрумнало, че е възможно някой от послушниците да избяга сам, затова не предприеха претърсване на Светилището. За известно време Хенри Мъглата, Клайст и момичето бяха в безопасност. Разбира се, ако Кейл удържи на думата си.
Кейл бе изминал още около шест километра, когато за пръв път дочу по вятъра приглушените гласове на кучетата. Той спря и се ослуша. За момент не долови нищо друго освен тихото шумолене на вятъра над скалите от пясъчник. Сетне пак чу далечния звук и разбра, че е изпаднал в беда много по-скоро, отколкото се надяваше. Това не бе обичайният лай на глутница псета, а непрестанен яростен вой, напомнящ писък на прасе, докато прерязват гърлото му с ръждива коса. Райските кучета наистина бяха едри като прасета, по-злобни от глигани и когато разтвореха паст изглеждаха тъй, сякаш някой е изсипал вътре цяла торба ръждиви пирони. Докато звукът отново заглъхваше, Кейл се озърна да види дали не е наближил оазиса Войнич. Но не видя нищо освен безкрайната равнина, осеяна с ниски, напукани и някак болнави могилки, откъдето идваше името й Келявите земи. Той побягна още по-бързо. Предстоеше му дълъг път, а знаеше, че щом кучетата са толкова близо, едва ли ще доживее до пладне. Ако се движеше твърде бавно, щяха да го догонят; ако бързаше прекалено, щеше да стане жертва на умората. Той прогони тези мисли и престана да слуша каквото и да било освен ритъма на собственото си дишане.
— Откога си тук, Рива?
За момент изглеждаше, че не е чула въпроса на Хенри Мъглата, после тя го погледна, сякаш се мъчеше да избистри очите си.
— Тук съм от пет години.
Момчетата се спогледаха смаяно.
— Но защо си тук? — попита Клайст.
— Дойдохме да се учим да бъдем съпруги — каза тя. — Но ни излъгаха. Онзи човек уби Лена, щеше да убие и мен. Защо? — Гласът й стана умолителен. — Защо някой би сторил това?
— Не знаем — каза Клайст. — Нищо не знаем за теб. Не подозирахме, че те има.
— Започни от началото — каза Хенри Мъглата. — Кажи ни как дойде тук, откъде си.
— Не бързай — добави Клайст. — Имаме предостатъчно време.
— Той ще се върне за нас, нали? Онзи, другият.
— Името му е Кейл.
— Нали ще се върне за нас?
— Да — потвърди Хенри. — Но може да го чакаме дълго.
— Не искам да чакам тук — каза яростно тя. — Тук е студено, тъмно и ужасно. Няма да чакам!
— По-тихо.
— Пуснете ме да изляза — веднага — или ще викам.
Клайст не само не знаеше как да се държи със същество от другия пол, но и нямаше представа как да се справи с подобно емоционално поведение. Всяка неволна проява на гняв най-често водеше до преселване в плитка яма нейде из Нивата на Гинки. Клайст вдигна ръка да й запуши устата, но Хенри го дръпна.
— Трябва да пазиш тишина — каза той на Рива. — Кейл ще се върне и ще те отведем на сигурно място. Но ако ни чуят, и тримата сме мъртви. Разбери това.
За момент тя се втренчи в него и изглеждаше тъй, сякаш самата лудост нашепваше нещо в ухото й. После кимна.