Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Клайст привика Хенри Мъглата настрани, приведе глава към него и прошепна в ухото му:
— Какви са тия издатини на гърдите й?
Тъй като нямаше ни най-малка представа как трябва да се държи към жените, Хенри Мъглата с максимална почтителност приближи свещта до гърдите на девойката и ги огледа замислено.
— Не знам — прошепна накрая той.
— Сигурно е дебела — прошепна Клайст. — Като онзи боклук, Лорда на Благата.
Естествено, в Светилището нямаше дебели момчета. От всичките десет хиляди едва ли можеше да се събере и шепичка тлъстина.
Хенри Мъглата се позамисли.
— Не, онзи е провиснал и топчест отвсякъде. А нейното тяло хем се издува, хем хлътва.
— Дай да огледаме по-добре — предложи Клайст.
Хенри се замисли отново.
— Май ще е по-добре да я оставим на мира. Сигурно е яла жесток пердах.
— Като я гледам, не ми се вярва да издържи пердах, на какъвто е способен Пикарбо.
— Беше способен — поправи го Хенри Мъглата.
Двамата изсумтяха доволно въпреки факта, че смъртта му ги бе поставила в смъртна заплаха.
— Чудя се защо ли я е бил?
— Сигурно защото е дяволско изчадие — предположи Хенри.
Клайст кимна. Изглеждаше правдоподобно.
— Как ти е името? — попита Хенри Мъглата не за пръв път.
Девойката не отговори.
— Чудя се колко ще се забави Кейл — каза Хенри.
— Мислиш ли, че наистина има план?
— Да — отсече уверено Хенри. — Щом той каже нещо, значи говори сериозно.
— Е, завиждам ти, че си тъй уверен.
В този момент девойката изрече нещо, но толкова тихо, че не я разбраха.
— Ъ-ъ-ъ… какво рече? — попита Хенри Мъглата.
— Рива. — Тя въздъхна дълбоко. — Името ми е Рива.
9.
Докато Кейл слизаше надолу в непрогледния мрак, двете му най-лоши опасения се сбъднаха. Първо — краката му опряха до големия възел в края на въжето, а продължаваше да виси в пустотата и нямаше представа колко остава до земята. Второ — чувстваше, че натоварването се е оказало твърде голямо за желязната кука, заклещена горе в пукнатината. Дори от това разстояние я усещаше как поддава.
— Ще паднеш тъй или иначе — каза си той.
Отблъсна се с крака от стената, обгърна с ръце главата си и полетя надолу.
Всъщност падане от около три педи височина едва ли можеше да се нарече полет. Обзет от възторг, Кейл се изправи и победоносно размаха ръце. После извади една от откраднатите свещи и се опита да я запали с огниво и сух мъх. След малко успя, но когато вдигна свещта сред необятния мрак, светлината бе тъй слаба, че не видя почти нищо. После вятърът я изгаси.
Гъсти облаци закриваха луната и наоколо царуваше непрогледна тъма. Ако се опиташе да върви, можеше да падне, а дори дребно нараняване би забавило бягството му, което означаваше сигурна смърт. По-добре да изчака около два часа до разсъмване. След като взе това решение, той се загърна по-плътно в расото, легна и заспа.
Почти два часа по-късно отвори очи и откри, че вече може да вижда в сивата предутринна светлина. Вдигна очи към въжето, което провисваше от стената и като огромен показалец сочеше откъде е започнал бягството си. Но нищо не можеше да стори въпреки съжалението, че изоставя нещо, за чието създаване бе вложил цели осемнайсет месеца труд и погнуса. Въжето напомняше плитка с дължина шейсет метра — не че Кейл някога бе виждал нещо подобно. Той се обърна и в светлината на разгарящата се зора тръгна надолу по скалистия склон на Светилищния хълм. Радваше се, че вероятно остава поне още час, докато открият трупа на Лорда на Дисциплината, а ако има късмет — още два преди да забележат въжето.
Но грешеше и за едното, и за другото. Половин час преди разсъмване трупът на Лорда на Дисциплината бе открит от неговия слуга, чиито истерични писъци разбудиха цялото огромно Светилище и навсякъде закипя трескава дейност. Всички послушници бяха събудени за проверка и скоро се изясни, че трима липсват.
Следотърсач Брунт — главен кучкар и отговорник по залавянето на малцината послушници, имали глупостта да избягат — бе пратен веднага при Изкупител Боско и за пръв път в живота си влезе без да чака.
— Искам и тримата да бъдат върнати живи и с тази цел държа да сториш всичко по силите си.