Спомен за светлина

За да я спаси и за да я накаже, разбира се, Моридин я беше убил. Това бе позволило на Великия властелин да плени отново душата й и да я постави в ново тяло. Жестоко, но много ефикасно. Точно това решение, което Великият властелин предпочиташе.

Моридин се беше съсредоточил върху огньовете си, а Демандред - върху него, тъй че Могедиен използва възможността да се измъкне от стола си и да пристъпи до ръба на каменната платформа. Водата долу беше съвършено бистра. През нея съвсем ясно можеше да види хора. Плуваха, с крака оковани към нещо дълбоко долу и с вързани отзад ръце. Полюшваха се като водорасли.

Бяха хиляди. И всички гледаха нагоре с ококорени, изпълнени с ужас очи. Бяха пленени в състояние на вечно удавяне. Не мъртви, не им беше позволено да умрат, но непрекъснато зяпваха за въздух и намираха само вода. Пред очите й нещо тъмно отдолу придърпа един от тях в дълбините. Кръв се надигна като разцъфващ цвят и накара другите да започнат да се борят още по-отчаяно.

Могедиен се усмихна. Хубаво беше да вижда как и други страдат. Тези можеше да са само плод на въображение, но беше възможно и да са хора, провалили Великия властелин.

До платформата се отвори нов портал и през него пристъпи непозната жена. Имаше обезпокоително неприятни черти, с крив и в същото време закръглен като патладжан нос и светли кривогледи очи. Носеше рокля, която претендираше да е фина, от жълта коприна, но само подчертаваше грозотата й.

Могедиен се подсмихна презрително и се върна на стола си. Защо Моридин допускаше непозната на срещите им? Тази жена можеше да прелива. Трябваше да е някоя от онези некадърни жени, които се наричаха Айез Седай в този Век.

„Вярно - помисли Могедиен, - могъща е.” Как беше пропуснала да забележи жена с този талант сред Айез Седай? Източниците й бяха засекли онази нещастна въртиопашка Нинив почти мигновено, но бяха пропуснали тази стара вещица. Как така?

- С тази ли искаш да се срещнем? - попита изкривил устни Демандред.

- Не - отвърна разсеяно Моридин. - Срещали сте Хессалам преди.

Хессалам? Означаваше… „без прошка” на Древната реч. Жената срещна гордо погледа на Могедиен. В позата й имаше нещо познато.

- Трябва да свърша някои неща, Моридин - каза новодошлата. - По-добре да беше…

Могедиен ахна. Този глас…

- Няма да ми говориш с този тон - прекъсна я тихо Моридин, без да се обърне. - Нито на мен, нито на никого от нас. В момента дори Могедиен е по-привилегирована от теб.

- _Грендал?_ - попита с ужас Могедиен.

- Не използвай това име! - Моридин се обърна рязко към нея, горящата вода зад него лумна. - То й беше отнето.

Грендал - Хессалам - седна, без да погледне повече Могедиен. Да, поведението й беше същото. _Наистина_ беше тя.

Могедиен едва сподави кикота си. Грендал винаги беше използвала външността си като тояга за бой. Е, сега беше тояга от друг тип. Колко прелестно! Тази жена определено трябваше да се _гърчи_ отвътре. Какво бе направила, за да си спечели такова наказание? Висотата на Грендал - авторитетът й, митовете, разказвани за нея - всички бяха свързани с красотата й. Сега какво? Щеше ли да започне да търси най-ужасните живи хора, за да ги държи като домашни любимци, единствените, които можеха да съперничат на нейната грозота?