Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Плисна тъмна кръв и съществото падна. Талманес застана над него и мечът изведнъж се оказа твърде тежък, за да може да го удържи. Изплъзна се от пръстите му и издрънча върху каменната настилка. Той се олюля, изгуби равновесие и започна да пада по очи, но нечия ръка го хвана отзад и го задържа.
- Светлина! - възкликна Мелтен, зяпнал трупа. - _Още_ един?
- Открих тайната как се надвиват - прошепна Талманес. - Просто вече трябва да си умрял. - И се изкиска.
Около тях десетки тролоци рухнаха с гърч на земята. Бяха свързани към Сенчестия. Бандата се събра около Талманес. Някои бяха ранени. Мнозина си бяха отишли завинаги.
Мелтен взе меча на Талманес, почисти го и му го подаде. Талманес обаче едва се държеше на крака, тъй че го прибра в ножницата и махна на един от мъжете да му донесе тролокско копие, на което да се подпре.
- Хей, вие! - извика нечий глас. - Които и да сте, благодарим ви!
Талманес закуца напред, а Филджер и Мар избързаха да огледат, без да им трябва заповед. Улицата беше тъмна и затрупана с тролоци, тъй че му трябваше малко време, докато се изкатери над труповете и види кой му вика.
В края на улицата имаше барикада и на нея стояха хора, сред които и жена, вдигнала високо факел. Косата й беше на плитки и носеше проста кафява рокля с бяла престилка. Алудра.
- Войници на Каутон - каза Алудра, не особено впечатлена. - Доста време ви трябваше да дойдете. - В едната си ръка държеше дебел кожен цилиндър, по-голям от мъжки юмрук, с къс черен фитил, прикрепен към него. Талманес знаеше, че избухват, когато ги запалиш и хвърлиш. Бандата ги беше използвала - мятаха ги с прашки. Не бяха толкова опустошителни като драконите, но все пак бяха мощни.
- Алудра - извика той, - пазиш ли драконите? Моля те, кажи ми, че си ги спасила.
Тя изсумтя и махна с ръка на няколко от хората си да издърпат едната страна на барикадата, та хората на Талманес да могат да минат.
Зад барикадата имаше няколкостотин - а може би няколко хиляди - души. И - Талманес се ухили - стотици дракони.
Бронзовите тръби бяха на талиги, доста маневрени всъщност. Талигите можеше да се закотвят за земята, за да понесат отката, знаеше Талманес, и драконите стреляха, след като разпрегнеха конете. Сега коне нямаше, но пък хората тук бяха предостатъчно, за да свършат работата им.
- Да не мислиш, че щях да ги _изоставя_? - попита Алудра сърдито. - Тази тълпа не е обучена да стреля с тях. Но могат да теглят талигите не по-зле от коне.
- Трябва да ги изкараме - каза Талманес.
- Да бе, как се сети? - изсумтя Алудра. - Нали точно това се опитвам да направя. Какво ти е на лицето?
- Нищо ми няма. Подпухнало е от много спане.
Алудра го изгледа накриво. „Може би ако се усмихвах повече, когато пускам шеги - помисли той разсеяно и се подпря на стената на барикадата, - щяха да разбират какво имам предвид.” Това, разбира се, повдигаше друг въпрос: искаше ли да разбират? Често обратното беше по-забавно. Освен това усмихването беше толкова… _крещящо_. Къде оставаше лукавството? И…
И _наистина_ му беше трудно да се съсредоточи. Примига към Алудра, на чието лице се беше изписала загриженост.
- Какво ми е на лицето? - Талманес вдигна ръка към бузата си. Кръв. Мърдраалът. Да. - О, драскотина.
- А тия жилки?
- Жилки ли? - Чак сега погледна ръката си. Черни жилки, като бръшлян, израснал под кожата, бяха плъзнали от китката му към пръстите. И сякаш ставаха все по-тъмни, докато ги гледаше. - О, това ли? Умирам, за съжаление. Ужасно трагично. Не вярвам да ти се намира бренди, нали?
- Аз…
- Милорд! - извика някой.
Талманес примига, а след това се обърна с усилие.
- Да, Филджер?
- Още тролоци, милорд. Много са! Стичат се зад нас.
- Чудесно. Слагайте трапезата. Надявам се, че имаме достатъчно прибори. _Знаех си_, че трябваше да пратим слугинята да донесе още…
- Ти… добре ли си? - попита Алудра.
- Кръв и кървава пепел, жено, _изглеждам_ ли ти да съм добре? Гайбон! Отстъплението е отрязано. Колко далече сме от източните порти?
- Източните порти ли? - викна Гайбон. - Половин час преход, може би. Трябва да слезем още надолу по хълма.
- Значи продължаваме - каза Талманес. - Вземи съгледвачите и в челото. Денел, организирай местните да теглят драконите! Бъдете готови да заредите оръжията.
- Талманес - намеси се Алудра. - Много малко драконови яйца и прах ни останаха. Ще ни трябват боеприпаси от Бейрлон. Няколко изстрела от всеки дракон, само толкова мога да ти дам.
- Драконите не правят фронтови части сами по себе си, милорд - обади се Денел. - Трябва им поддръжка, за да спира врага да не се приближи и да ги унищожи. Можем да ги екипираме, но няма да издържим дълго без пехота.