Дни на кръв и звездна светлина

Очите на Лираз, която внимателно го наблюдаваше, съвсем леко се присвиха. Дали някак не беше успяла да прочете мислите му? Тя, естествено, знаеше за кандилницата. "Никакви тайни повече", закле го тя и така беше. Но този мигновен проблясък на надежда можеше ли да се брои за тайна? Ако е така, то смяташе за справедливо да я запази за себе си.

Ноам прие думите му с кимване. После с безгрижен тон, сякаш повтаряше небивалица, продължи:

– Други пък разправят, че това са призраци. – Погледът му обаче издаваше съвсем реален страх и Акива не можеше да го вини за това. Последните думи на Бримстоун също бяха смразили кръвта му.

Още помнеше как кънтеше гласът на Йорам над притихналата агора в Лораменди след потушаването на съпротивата. Войнолюбеца и Бримстоун стояха на колене – бяха ги заловили, за да видят агонията на всички останали.

На всички останали.

– Ти ги обрече на тази участ – беше изсъскал Йорам в ухото на Войнолюбеца. – Никога нямаше да победиш. Вие сте животни. Наистина ли си въобразяваш, че можеш да управляваш света?

– Не това беше нашата мечта – беше отвърнал с подчертано достолепие Войнолюбеца.

– Мечта ли? Спести ми приказките за вашите животински мечти. Знаеш ли каква е моята мечта? – бе попитал Йорам, сякаш имаше някой, който да не знае за стремежа му да владее цял Ерец.

Еленовите рога на Войнолюбеца бяха прекършени, нащърбени. Дълго го бяха били и си личеше, че му коства голямо усилие да държи главата си изправена. До него Бримстоун не успяваше да направи дори това. Той се беше наклонил напред, опрял цялата си тежест само върху едната ръка, с другата се държеше през корема, а от дълбоката рана в него бликаше кръв. Могъщите му рамене потръпваха при всяко поемане на дъх. В него не беше останала много жизнена сила, но тя му стигна, за да вдигне глава и да отговори.

Този глас! Това беше първият и последен път, когато Акива го чу, но неговото звучене – усещането за него – никога нямаше да го напусне. Плътен като размаха от криле на буревестник, той сякаш се заби в основата на черепа му и остана там.

– Мъртвите души мечтаят единствено за смърт – обърна се възкресителят към императора. – Мечтите на низшите духом са дребни. Само животът е достатъчно голям, за да изпълни световете. Или животът ти е господар, или смъртта. Погледни се само. Ти си господар на пепелта, повелител на въглените. Твоята победа те е развратила. Порадвай ѝ се, Йорам, защото друга победа няма да познаеш. Ти си господар в земя на призраци и такъв ще си останеш вечно.

Думите му звучаха като проклятие, помисли си Акива, и това възпламени Йорам.

– Ще бъде земя на призраци, обещавам ти го. Земя, покрита с трупове. И един звяр няма да остане неокован във вериги, а камшикът така ще плющи над тях, че няма да могат главата си да вдигнат!