Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Ламбиаз откара Ей Джей и Мая до болницата. Ей Джей остави Мая в чакалнята при него и отиде да види Исмей.
Очите ѝ бяха зачервени, кожата ѝ – мъртвешкобледа.
– Съжалявам – каза тя, когато видя Ей Джей.
– За какво, Исмей?
– Заслужавам го.
– Не, не е вярно. Не бива да казваш такова нещо.
– Дениъл е голям кретен, че те е накарал да дойдеш тук.
– Не, няма проблем.
– Той ми изневерява. Знаеш ли? Изневерява ми постоянно.
Ей Джей не каза нищо, но знаеше. Аферите му не бяха тайна за никого.
– Разбира се, че знаеш – каза Исмей с пресипнал глас. – Всички знаят.
Той пак си замълча.
– Да, знаеш, но няма да кажеш нищо, нали? Някаква смахната мъжка солидарност, предполагам.
Ей Джей я погледна. Под болничната нощница раменете ѝ бяха много костеливи, но коремът ѝ още бе леко закръглен.
– Изглеждам ужасно – каза тя. – Това си мислиш.
– Не, просто забелязах, че косата ти е пораснала. Отива ти.
– Толкова си мил – Исмей се надигна и се опита да целуне Ей Джей по устата.
Той се извърна встрани.
– Лекарят каза, че може да се прибереш веднага у дома, ако искаш.
– Когато сестра ми се омъжи за теб, помислих, че е полудяла, но сега виждам, че не си толкова лош. Начинът, по който се държиш с Мая. Как се държиш с мен. На теб може да се разчита, Ей Джей. Мисля да остана тук тази нощ – каза тя и се отпусна отново назад. – Вкъщи няма никого и не искам да бъда сама. Това, което казах преди, е вярно. Ник беше добро момиче. Аз съм лошо. И се омъжих за лош мъж. Знам, че лошите хора заслужават това, което получават, но, ох, колко мразим да сме сами.
"Бремето на света"[46]
Ричард Бах, 1985 г.
Пълничко момиче живее с дядо си; тренира за гимнастическо състезание в основното училище.
Ще се изненадаш колко силно ще се развълнуваш дали това малко момиче ще успее да направи прескока си. Бах е способен да създаде изключително напрежение от на пръв поглед толкова елементарен епизод – очевидно именно това е идеята, това е смисълът, който трябва да откриеш в разказа: едно гимнастическо състезание в училище може да носи в себе си толкова драма, колкото и една самолетна катастрофа.
Открих тази история едва след като станах баща, затова не мога да кажа дали бих я харесал и в периода ПМ (преди Мая). В живота си съм имал няколко фази, когато съм бил повече или по-малко в настроение за къси разкази.
Една от тези фази съвпадна с периода на твоето детство – нима имах тогава време за дълги романи, мое малко момиче?
Ей Джей Ф.
Мая обикновено се будеше преди изгрев слънце, когато единственият друг звук наоколо бе хъркането на Ей Джей от съседната стая. Облечена в пижамката си космонавт, която покриваше и стъпалцата ѝ, тя изтопуркваше през дневната до спалнята на Ей Джей. Първо прошепваше "тати, тати" Ако нямаше резултат, казваше името му, а ако и така не се получеше, изкрещяваше. А ако и извиканите по този начин думи не свършеха работа, скачаше на леглото, въпреки че обикновено не правеше подобни щуротии. Днес той се събуди, когато Мая бе едва на етапа с говоренето.
– Буди се – каза тя. – Долу.
Мястото, което Мая обичаше най-много, бе "долу", защото долу бе книжарницата, а книжарницата бе най-хубавото място на света.
– Панталони – измърмори Ей Джей. – Кафе.
Определено имаше нужда, защото усещаше, че дъхът му мирише като подгизнали от снега чорапи.
До книжарницата имаше шестнайсет стъпала. Мая се плъзгаше по дупе по тях, защото крачетата ѝ още бяха много къси, за да стъпва уверено. Заклатушкваше се през магазина, минаваше покрай книгите без картинки и покрай поздравителните картички. Прокарваше ръчичка по списанията, завърташе въртящия се стелаж с разделителите за книги. Добро утро, списания! Добро утро, книжни разделители! Добро утро, книги! Добро утро, книжарнице!
Стените на магазина имаха дървена ламперия до нивото на главата ѝ, а след това бяха облепени със сини тапети. Мая не можеше да стигне до тапетите, ако нямаше стол. Тапетите бяха релефни, с грапави виещи се шарки, и на нея ѝ бе приятно да търка лицето си в тях. Някой ден щеше да прочете думата "дамаска" в книга и щеше да си помисли: Разбира се, точно така се е наричало. И, обратно, думата "ламперия" сигурно щеше да се окаже голямо разочарование за нея.
Мая се побираше на широчина петнайсет пъти в магазина, а на дължина – двайсет пъти. Знаеше го, защото веднъж цял следобед го измерваше, като се излягаше на пода и се превърташе. Имаше голям късмет, че не е повече от трийсет Маи на дължина, защото в деня, който провеждаше измерването, тя можеше да брои само до толкова.
46
Ричард Бах {RichardBausch, 1936) – американски писател. В България е познат с "Джонатан Ливингстън Чайката", изд. "Кибеа", 1996, "Илюзии", изд. "Хермес", 2011, "Няма толкова далечно място" и др. Разказът "What Feels Like the World" не е превеждан на бълг ез. -Б. Пр.