Диви кинозвезди

Едно от най-удивителните чудеса на природата в гората, което ни създаде не по-малко снимачни трудности от градината на мравките, бе невероятната взаимна зависимост между гигантската смокиня и незабележимата оса бластофага. Това явление, открито съвсем наскоро, свидетелства за сложните взаимовръзки в тропичната гора, където отделното растение или животно може да бъде значителен елемент на цялата екосистема. Без огромните смокинови дървета, осата бластофага ще загине, а без нея смокините изобщо няма да могат да се размножават и също ще изчезнат от лицето на Земята. Преди да завърже, цветът на смокинята има много интересно устройство — прилича повече на плод. Бъдещата смокиня има на единия си край дръжчица, а на другия — незначително отворче, почти затулено от люспици. Всяка бъдеща смокиня съдържа мъжки и женски цветове и опрашването им става по много интересен и респектиращ начин.

Първо разцъфват женските цветчета и ароматът им привлича женските оси бластофаги, които носят цветен прашец от други смокинови дървета в гората. За да достигне цветчетата, осата се провира през малкото отворче на единия край на бъдещата смокиня, проправяйки си път с „рамена“ през „вратата“ от люспици. Трудна задача, защото често осичката остава без крилца и пипала.

Щом проникне до женските цветчета, осичката започва да пробива плодниковите им стълбчета с дългото си яйцеполагало — действие, напомнящо сондиране за петрол. Цветчетата са два вида — с дълги и с къси стълбчета. Яйцеполагалото на осичката може да стигне семепъпките само на втория вид и там да снесе яйцата. Но за да се ориентира, тя пробва и първия вид цветчета — в тях не снася, но неизбежно ги опрашва. Така в едните се развиват ларвите на осата бластофага, а в другите — семенцата. Макар и дотук всичко да изглежда съвсем невероятно, по-нататък като че ли се преминава границата на вълшебството.

На следващия етап ларвите се превръщат в какавиди и явно изпускат някакво вещество, което задържа развитието на бъдещата смокиня, понеже, ако през този период тя узрее, тяхната „люпилна камера“ може да бъде изядена заедно с цялата колония. След като какавидите се развият напълно, първо се излюпват мъжките и започват да обикалят неизлюпените още женски, за да ги оплождат. До този момент бъдещата смокиня е херметически затворена и въздухът в нея съдържа до десет на сто въглероден двуокис (навън е само 0,03 на сто), което никак не тревожи мъжките осички. Но след оплождането те пробиват стените на „люпилната си камера“ и съдържанието на въглеродния двуокис в нея рязко намалява. Това ускорява излюпването на женските осички и развитието на мъжките цветчета, които покриват крилцата им с цветен прашец. После мъжките и женските оси заедно изгризват „вратата“ от люспици на единия край на бъдещата смокиня. Женските излитат, отнасяйки със себе си цветен прашец и сперма, за да търсят в друго смокиново дърво своя колония, намираща се на „женския“ етап. Мъжките са безкрили и остават, за да умрат, изпълнили добросъвестно житейския си дълг. Истината, че това е само едно от многото чудеса на тропичните гори, ни кара да се замислим колко сложен е нашият свят и как грубото ни вмешателство може да накърни деликатното равновесие на екосистемите.