Диви кинозвезди

Откъм склона, издигащ се над падналото дърво, дочухме пискане, бръщолевене и шумолене. Кривнахме нагоре и се натъкнахме на група паяковидни маймуни коати, които си играеха по дърветата и си хапваха някакви розови цветни пъпки. Маймуните напълно оправдаваха името си. С дългите космати тъмни крайници и опашки (хватателни до такава степен, че ги използват умело и често като още един крайник) приличаха на странни гигантски паяци, заловили се да плетат паяжини между клоните. За разлика от маймуните ревачи техните посестрими ни посрещнаха дружелюбно — полюлявайки се на опашка от клон на клон, те се смъкваха към нас. А една от тях не можеше да откъсне очи от Лий, сигурно защото тя си белеше портокал. Кандилкайки се на опашката си, маймунката слезе по клоните, спря на около четири — пет метра от Лий и се вторачи в нея със сериозността на антрополог, решил да наблюдава как се храни една туземка. Лий й подаде парче портокал. За наше учудване маймуната слезе без колебание, сграбчи го и бързо го налапа. После всички маймуни от стадото ни преследваха с жадни погледи, докато не се убедиха, че портокалите са се свършили, и тръгнаха по пътя си. Аластър бе уговорил с един ловец от станцията да ни намери подходящи за снимане обекти и на следващия ден ни доведоха първия „актьор“ — едно от любимите ми животни: двупръст ленивец. Наистина очарователно създание с малка главичка, космато тяло, кръгли, леко изпъкнали златисти очи и с постоянна, замечтана и дружелюбна усмивка. Бавен и кротък, той се оставя да го окачвате, където си изберете, като старо палто. Чак след около половин час дълбоко съзерцание се придвижва на около два метра, и то съвсем мудно. Ленивецът е фантастично създание, отлично приспособено за необикновения си, „опак“ начин на живот. Понеже прекарва повечето време надолу с главата и се храни с трудносмилаеми листа, вътрешните му органи се различават в сравнение с другите бозайници. При него обмяната на веществата е бавна както движенията му и… бюрокрацията. Може да не уринира цяла седмица.