Диви кинозвезди

Продължихме напред. Под лазурния небосвод цялата околност сияеше в блясък и скреж. След половин час забелязахме кестенява лавина, свличаща се в бялата долина между два пояса чернеещи се голи дървета. Отблизо се оказа, че шест американски бизона, рунтави и гърбати, плътно притиснати един до друг, газеха в дълбокия сняг. От ноздрите им излизаха облачета пара и се издигаха като нежни дълги шалове. Заорало във ведрата бяла и тиха долина, стадото оставяше зад себе си широка сенчеста синя ивица отъпкан сняг и действително приличаше на лавина от рунтава козина, мускулести плешки и лъщящи рога.

Наблюдавахме бизоните около десетина минути, докато изчезнат от погледа ни. Тъкмо се канехме да продължим, когато от тъмната плетеница на дърветата изскочи огромен стар бизон. С извити като лък рога, подаващи се от гъстите черни букли на голямото му чело и масивните му плешки, той бавно се клатушкаше през снежната поляна, бяла като покривка за банкет, и при всяка крачка брадата му се люшваше, а от ноздрите му излизаше пара на кълба. Движеше се като солиден богаташ, тръгнал на обичайната си разходка. Снегът на поляната не беше много дълбок — стигаше до колената му. След десетина метра тромав ход бизонът спря унесено. Облак топъл въздух, излизащ от ноздрите, обви муцуната му, рунтавата козина на плешките и челото му. После с характерните си бавни движения подви крака и легна в снега. Поспря за миг, рязко подритна и се изтъркаля. С нови подритвания бизонът се обърна на другата страна. Следващите десет минути бяхме удостоени с честта да наблюдаваме снежната му баня — търкаляше се насам-натам, сумтеше от напрежение, издишаше сребристи облачета и пръскаше сняг на парцали около себе си. Уморен от къпането, полежа да си почине.

Задъхано надигаше и отпускаше хълбоци. После изведнъж се изправи, енергично отърси снега от козината си и с уверени крачки тръгна след стадото, на което явно беше водач. Бавно, съзерцателно, като огромен тъмен облак пресече снежната долина и се загуби от погледа ни.

Когато се върнахме, заварихме Аластър зачервен от напрежение да обикаля гордо около купчина сняг, висока около метър и половина.

— Квинзи — обясни високомерно той, изкривил глава настрани, втренчил очи в купчината сняг и просто разтапящ се от удоволствие. — Нахлузвайте… нали… снегоходки и копайте!

Сложихме снегоходки, отъпкахме снега около квинзито и започнахме да правим отвор от едната му страна — нещо като врата на миниатюрен параклис. Продължихме да копаем и да изхвърляме снега, докато се образува кухина, симетрична на външната форма на квинзито. Открихме, че външният слой сняг не се променя, а вътрешният вече се превръща в кристален и образува изолационен пласт. Лий се навря с пълзене в квинзито и установи, че температурата на въздуха е минус седемнадесет градуса, докато навън беше минус тридесет и четири. Може би разликата не беше особено голяма, но и тя е достатъчна да си спасите живота, ако се наложи да прекарате в този суров климат нощта на открито.