Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
Следващата филмова звезда, която ни донесоха, за да я изправим пред камерата, бе очарователно малко създание — мравояд пигмей. Този най-малък представител на мравоядите съвсем спокойно се побира в шепата ми, оставяйки още доста свободно място. Преди много години в Гвиана се бях сдобил с няколко екземпляра, но оттогава не ми се беше удавал случай да попадна на подобно животинче. То като ленивеца чудесно се е пригодило към условията на своя горски живот. Козината му е късичка, гъста, гладка като коприна и с кехлибаренокафяв цвят. Хватателната му опашчица е оголена на върха, за да може да се залавя по-здраво за клона. Има къса, тръбообразна и леко изкривена зурличка, малки очички и ушички, скрити в козината. Най-интересни са краката му. Предните лапички са пухкави като розови възглавнички, „въоръжени“ с три дълги тънки остри нокътя, средният от които е най-дълъг. Могат да се сгъват към дланта подобно на джобно ножче. По задните ходила, на „петите“, има по една мускулеста възглавничка с формата на обърната чашчица, което му помага да се закрепва плътно за клона. Пръстите на краката му завършват с остри нокти и възглавнички под тях. Заедно с мускулестата „смукателна чашчица“ на петата, те са удивителен прикрепващ механизъм, в който ноктите нямат непосредствено участие. При опасност мравоядът пигмей усуква опашчицата около клона, плътно захваща ходилата си в него (така образува триъгълник с двата крака и опашката), изправя предни лапички над главата си, готов, щом противникът наближи, да се спусне бързо напред и да започне да „сече“ с острите си, подобни на бръснач нокти. За разлика от ленивеца, който има тъпи като клечици зъби без емайл, за да могат да растат през целия му живот, мравоядът пигмей разполага само с дълъг лепкав език и с мускулест стомах, който смила на прах дървесните мравки — основната му храна.
Нашият „актьор“ съвсем хладнокръвно запази присъствие на духа по време на снимките и тъй свикна с нас, че в почивките кротко стоеше на показалеца на Лий, грижливо усукал опашчица около палеца или китката й. Когато трябваше да го пуснем на свобода, той неохотно слезе от ръката на Лий, спря се в храсталака и дълго ни гледа, замислен и тъжен, преди да изчезне в гората.
Въпреки че имахме вече километри филм за мравките листорези — сваляне и пренасяне на листата в ходовете им, почистване на „складовете“ и натрупване на боклука на големи купчини, — „подземният“ им свят оставаше скрит за нас. Факт, който Аластър не можеше да преглътне.
— Искам… нали… мисля… да, градини — каза той с наклонена глава, извъртайки се бавно като будещ състрадание труп на обесен. — Лехи от гъби… нали… под земята?
— Единственият начин да ги снимаш, душичко, е да изровиш сладурчетата! — съвсем практично обясни Пола.
— Да — съгласи се Аластър, потънал в размисъл, стъпвайки точно над една мравешка градина, голяма колкото малка танцова площадка.
— Възможно ли? — изненада се нашият френски оператор Роже. — Значи не много дълбоко?
— Е, понякога лехите с гъбички са на плитко обадих се аз, — но мравките никак не ще се зарадват на подобни похождения.
— Пола, ти вземаш прави лопати, ние копаем, а? — въодушеви се Роже. — Изкопаваме малка „жарден дьо шампиньон“!
— Да, прави лопати! — възкликна Аластър, развълнуван от новата идея. — Донеси няколко.
Пола пое обратно през гората до изследователската станция и след малко отново се появи с наръч прави лопати под мишница. „Директор на филм“ означава точно това. Той трябва да осигури на часа всевъзможни неща — от камион с двойно предаване, богато ядене, моторна лодка до бутилка уиски.
— Това се иска! — рече Аластър.
Той и Роже пипнаха по една лопата и започнаха да обръщат повърхностния слой на почвата. Имах известен опит с мравките листорези и затова хванах под ръка Лий и Пола и ги отведох от „работната площадка“. Мравките листорези са много активни същества. Царицата основава цялата колония. По време на брачния полет тя носи в нещо като торбичка кичур плесен на нишки — храна за бъдещата колония, подобно на американските заселници, които винаги пътували с пълни чували жито, за да го засеят там, където се установят. След брачния полет царицата засажда плесента в люпилната камера, грижи се за плантацията с всеотдайността на градинар и я тори с изпражненията си. Ако плесента загине, всичко пропада. Оцелее ли обаче, тя осигурява развитие на колонията, която може да достигне един милион мравки в границите на съществуващата градина. Току-що бях обяснил това на Пола, когато половин милион обитатели на нашия мравуняк решиха, че действията на Роже и Аластър застрашават живота на колонията, и тръгнаха на протестен поход. В първата минута Роже и Аластър имаха вид на усърдни градинари, които обръщат лехи за нова реколта от аспержи, но след това започнаха да изпълняват скокове, пируети и „па-де-дьо“, на които би завидял и най-добрият балетист. Странният танец бе придружен от диви, неистови викове на агония, изпъстрени през неравни интервали с хули и сквернословия, свързани с продължението на рода.