Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Те нямат нищо от това.
Лорд-регентът го погледна.
— Нямат градове?
— Освен най-тъмните от нашия род, наричани от маговете учени Забравените.
Лорд-регентът се озърна. При вратата стоеше слуга, но бе достатъчно далече, за да не ги чува, защото това, което бе казал магьосникът, граничеше с ерес. Той снижи глас и поде:
— Забра…
— На Родния свят се наричат моредели.
— Тъмният народ. И те имат град?
— Така се говори. — Магьосникът се дръпна от прозореца и за миг се замисли. — На север, опитвайки се безуспешно да имитират Майсторите на познанието, те построили свой град. Хората го нарекли Арменгар и според преданията бил разрушен. Не открих название на града на наш език, но чух достатъчно разкази и предания, за да го приема за истина. Прекарах по-голямата част от времето си сред хората, защото те са по-лесни за мамене. Хората там се множат. В някои отношения те са като нас, но по принцип са по-низши създания, като всички кратко живеещи раси. И подобно на тях се плодят като мишки. Те са навсякъде. Това, което им е известно за нашия Народ, граничи по-скоро с митове и легенди. Скитах се сред една от най-многочислените им нации и докато пътешествах, изучих езика им. За щастие на този свят има много народи и езици, така че те не обръщат внимание, ако някой не говори добре техния език. Знаем толкова малко за тези същества, тези човеци… но ще ви призная, че ги намирам за изумителни.
Лорд-регентът го погледна с присвити очи. Докато древните Тъкачи на заклинания били уважавани и почитани заради усилията им да променят този негостоприемен свят, на такива като Ларомендис и неговия брат Гуламендис се гледаше с предпазливост, граничеща със страх. Всичко, свързано с тъмното изкуство, и още повече всичко, което тези двама магьосници биха сметнали за „изумително“, най-вероятно щеше да породи нови подозрения.
— Защо? — попита той.
— Съществуват много причини, милорд. Но най-важната е тяхната магия. Развили са я до мащаби, надхвърлящи всякакво въображение. Черпят от силата на света и я използват да го променят по много начини, които направо потрисат съзнанието. Има такива, които използват магия като нашата, и дори се чудех дали техни първи учители не са били елфи, но има и други… наричат се магьосници на Великия път, в техните действия няма финес, нито… красота в занаята им, ала притежават огромна мощ. Трудно е да се обясни на някого, който не познава магията.
Лорд-регентът кимна. По природа елфите бяха едно цяло с естествената магия на расата си, но обстоятелствата бяха принудили Народа да се промени, да се пригоди към новите условия. Сега вече сред таределите имаше такива, като тези двама братя, които жадуваха за повече сила. А имаше и други, като самия него, които бяха пожертвали познанията си върху магичното изкуство, за да могат вместо това да служат по-добре на Народа.
— По-късно ще ми обясниш за хората — рече водачът на Клановете на Седемте звезди. — Разкажи ми сега за нашите сънародници. Спомена… че там имало Забравени?
— Така изглежда — отвърна магьосникът. — Хората не знаят много за нашия род, но успях да събера оттук-оттам сведения. Човеците наричат Забравените Братството на Тъмната пътека.
Лорд-регентът кимна.
— Подходящо име, ако е вярно тайното познание…
— Сред Гледащите надалече неведнъж са възниквали дебати за това дали тайното познание е истина, или метафора. — С тази простичка забележка магьосникът се постара да внуши на лорд-регента, че е разбрал коментара, но не смята да го превръща в тема на разговор. Като се имаше предвид положението, в което се намираше Народът, всеки намек за нарушаване на дисциплината пораждаше бързо и безпощадно наказание. Тъкмо по тази причина и брат му бе в затвора. Но от друга страна по-младият брат на Ларомендис открай време бе проявявал навика първо да говори, а после да мисли, нещо доста неподходящо за някой, заел се да изучава демоните във време, когато същите тези демони заплашваха да унищожат Народа.
— Какво узна за Забравените?
— Малко, тъй като за хората Братството е по-скоро митично, макар че срещнах един пътешественик от Ябон, град в северната част на едно владение, известно като Кралството, и той се закле, че веднъж е виждал с очите си тези… легендарни същества. Забравените са воювали с нашите братя. — Магьосникът произнесе последните думи със спотаен гняв. — Обикалях из тази страна, слушах приказките по кръчмите, черпех моряците, разговарях със свещеници и с всеки, който може да е чувал нещо за древното познание. На едно място намерих абатство, почитащо свой бог, ала бариерите им бяха твърде силни, за да мога да ги преодолея в използваното от мен амплоа. Все пак срещнах един от членовете им на пътя и го разпитах. Беше монах, с дисциплиниран ум, но постепенно разказа доста неща за древното изкуство, които сега ще споделя с вас.