Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— На други?
— На джуджета — каза магьосникът с отвращение.
— Джуджета — повтори Ундалин. — Има ли свят, на който да не се срещат тези крадци на кал?
— Боя се, че не — призна магьосникът. Всъщност през последните десет години бе намерил няколко свята без джуджета, но всичките те не бяха подходящи за обитаване, а и сега не бе най-удобният момент да се изясняват подробности от такъв род. След откриването на Магията за преместване всички надежди на Народа се бяха обърнали към намирането на техния митичен Роден дом — задача, която магьосникът смяташе за безсмислена. Ключът към оцеляването на расата бе да се открие какъвто и да е свят, древен или нов, на който да могат да избягат, след като войната с Демонския легион ги бе смалила до една шепа.
Откриването на техния древен свят не беше нищо повече от щастлива случайност, или поне така смяташе той, макар суетата му да не бе по-малка от тази на лорд-регента. Ларомендис, Майстор на изкуството на невижданото, бе готов да признае пред лорд-регента, че е извадил късмет.
Късмет не само за себе си, но и за Народа и за своя брат.
— Там има и хора. Плодят се като мухи на говно. Градовете им приличат на мравуняци и в тях живеят с хиляди.
— А нашият Народ? Той съществува ли още там?
— Да, но те… са примитивни.
— Какво искаш да кажеш? — попита лорд-регентът.
Сякаш за да подчертае тезата си, Ларомендис отиде до северния прозорец, откъдето се разкриваше гледка към града. Тарендамар, Звездният дом, столица на Клановете на Седемте звезди и от поколения паметник за величието на Народа. Лорд-регентът последва червенокосия магьосник и спря до него. Все още недокоснат от свирепата война на север, градът изглеждаше такъв, какъвто Ундалин го помнеше от малък.
Залата за приеми бе само на няколко крачки от двореца на регента и тъкмо с тази палата бяха свързани най-ранните спомени на Ундалин. Баща му бе направил всичко възможно неговият наследник да разбере отговорността, която идеше с полученото наследство.
Познаваше отлично този район, тъй като нямаше уличка или двор, в които да не бе играл, нямаше езеро, в което да не се е къпал, нито дърво, което да не е изкатерил въпреки гневните крясъци на ядосаните свещенослужители. Беше обикнал този град сякаш е живо създание и той бе такова — туптящото сърце на Клановете на Седемте звезди.
Построен с магия и пот, Тарендамар беше перлата в короната на Народа. Седем велики дървета се издигаха в центъра на града, по едно мистично дърво за всяка от свещените звезди на небосвода. Дори под суровата светлина на андкардийското слънце дълбоките сенки под клоните им бяха озарени от феерична светлина.
Тъкмо от тези седем дървета, Седемте звезди, както ги наричаха, се черпеше могъществото на таределите. Всяко от тези дървета бе израсло от фиданка, донесена от Родния свят в далечни времена, когато тук пристигнали първите бежанци. „Народът от звездите“, както наричали себе си.
Те избягали преди много векове от своя роден свят и намерили убежище в тази суха негостоприемна страна, с малки океани и езера, изгорена от немилостивото слънце почти през цялата година, освен по време на кратката зима. Този свят неохотно се бе преклонил пред магията на някогашните Тъкачи на заклинания, а седемте вълшебни дървета, донесени от Родината, се бяха превърнали в котва, помогнала им да оцелеят. Ала за да се закрепят тук, таределите бяха платили жестока цена в кръв. Ако душата на Клановете на Седемте звезди почиваше някъде извън Андкардия, това можеше да е само в Родния свят.
Когато дърветата разцъфнаха, заедно с тях разцъфнаха и таределите — черпеха от тях магията, която наричаха Магия на дома. В началото я използваха, за да подчинят Андкардия, сетне я пренасочиха така, че да се слее с природната хармония на този свят, докато не бъде постигнат баланс между таределите и тази планета. През следващите векове тя бе променила както света, така и елфите.
Гъсти гори покриваха сега планинските склонове и дори безплодните пустинни низини вече бавно отстъпваха под натиска на Водосъбирачите, които използваха преместващата магия, за да пренасят вода от други светове. През живота си Ундалин бе наблюдавал как морското ниво постепенно се покачва, а езерата се разширяват. Там, където някога неговият прадядо бе ловувал гигантски люспести гущери, сега цъфтяха овошки с червени плодове, под които се гушеха дини, и всичко това се огласяше от ромоленето на поточета.
Ундалин нямаше търпение да чуе как ще продължи разказът на Ларомендис, но се постара да изглежда спокоен. Знаеше, че магьосникът е стигнал до същината на въпроса. И най-сетне Ларомендис заговори: