Kолеж за магьосници

— Помолихме ви да останете, защото обмисляме да ви прехвърлим във втори курс през пролетния семестър. Ще се наложи да работите допълнително, та през декември да вземете изпита за първа година и после да настигнете второкурсниците. Мисля, че ще се справите. Така ли е?

Погледна ги окуражаващо. Всъщност не им задаваше въпрос, а правеше заключение. Куентин, Пени и Алис смутено се спогледаха и отново извърнаха очи. Куентин се беше научил да не се изненадва, когато му казват, че интелектуалните му способности са много над тези на други хора, и това отличие донякъде заличи срама му от счупеното стъклено топче. От друга страна, всички се държаха ужасно тържествено, сякаш беше голяма привилегия да прескочиш една година в "Брейкбилс"… нещо, което той не беше сигурен, че иска.

— Защо? — престраши се да попита Пени. — И ще прехвърлите ли в трети курс други ученици, за да отворите място за нас?

Въпросът беше напълно резонен. По някакво неписано правило във всеки клас имаше само по двайсет ученици — нито повече, нито по-малко.

Ван дер Веге каза само:

— Всеки курсист усвоява знанията с различна бързина, Пени. Иска ни се да учите с онези, сред които ще се чувствате най-добре. — Тъй като нямаше повече въпроси, тя явно изтълкува мълчанието им като съгласие. — Разбрахме се. Желая ви успех.

Тези думи тласнаха Куентин към нов и по-труден етап от живота му тъкмо когато беше започнал да свиква с предишния. До този момент работеше усърдно, но от време на време кръшкаше като всички други. Разхождаше се из кампуса и общуваше с другите първокурсници в отделеното за тях помещение — запусната, но уютна стая с камина, обзаведена с фатално контузени канапета и фотьойли. Разполагаха с контрабандна конзола за видеоигри, скрита в големия дрешник и свързана със старомоден телевизор.

Но това беше преди. Сега нямаше момент, в който Куентин да не учи. Въпреки че Елиът го беше предупреждавал какво го чака, той си въобразяваше, че обучението му в изкуството на магията ще е прекрасно пътуване през тайна градина, където безгрижно ще къса от най-ниските клони плодовете на познанието. Вместо това всеки следобед след часовете по ПП отиваше право в библиотеката, за да си приготви набързо домашните, за да може след вечеря отново да се върне там за срещата с наставника си.

Всъщност наставникът беше красивата млада жена, която на изпита го беше накарала да нарисува картата на училището и която се казваше Съндърланд. В общи линии русокосата дама със съблазнителни форми и очарователни трапчинки беше пълната противоположност на магьосница. Тя преподаваше предимно на колежани от горните курсове и проявяваше нетърпимост към аматьорите. Безмилостно го караше да упражнява жестове и заклинания, а когато Куентин най-сетне постигнеше съвършенство, хубавелката го принуждаваше да повтори някои етюди "за по-сигурно". Ръцете й правеха чудеса, за които той не можеше и да мечтае. Поведението й щеше да е нетърпимо, ако Куентин не беше лудо влюбен в нея.