Kолеж за магьосници

Приятелите на Елиът се бяха върнали в училището и сега той се хранеше заедно с тях. Бяха като могъща клика, разговаряха само помежду си, смееха се необуздано и не се интересуваха от останалото население на "Брейкбилс". Все пак нещо ги отличаваше от другите колежани. Не бяха по-красиви или по-умни, но изглеждаха така, сякаш знаеха кои са, и не търсеха потвърждение от останалите. Куентин си казваше, че ще е хубаво един ден да заприлича на тях.

Беше му криво, задето Елиът го беше зарязал след завръщането на приятелите си, обаче сега беше изправен пред ново предизвикателство — деветнайсетимата си колеги първокурсници. Всички без изключения бяха необщителни и се гледаха недоверчиво, сякаш се питаха кой ще излезе победител в интелектуалната битка на живот и смърт. Бяха свикнали да се състезават и винаги да побеждават. С други думи приличаха на Куентин, а той не беше свикнал да е сред себеподобни.

Всички първокурсници бяха обсебени от дребничката Алис, но скоро стана ясно, че макар в академично отношение да е много по-напред от тях, на практика тя беше ужасно срамежлива и с нея почти не можеше да се разговаря. Ако някой се опиташе да я заговори, тя отговаряше едносрично и криеше лицето си зад дългата си коса. Очевидно й беше адски мъчително да е обект на внимание.

Куентин се питаше кой е накарал гениалната Алис да се страхува от другите хора. Искаше му се да се състезава с нея, но желанието да я закриля потискаше състезателния му дух.

Животът в "Брейкбилс" беше спокоен, официален и дори малко театрален, а по време на закуските, обедите и вечерите официалността бе направо фетишизирана. Вечерята се сервираше точно в шест и половина, а закъснелите не се допускаха. Преподавателите и колежаните седяха заедно до безкрайно дълга маса, застлана с невероятно бяла покривка. Приборите за хранене бяха сребърни, но от различни комплекти. Осветлението се осигуряваше от батальони невероятно грозни полилеи. За разлика от традиционно безвкусните ястия в частните училища храната тук беше превъзходна и приготвена предимно по класически френски рецепти. Първокурсниците сервираха на по-възрастните си колеги и се хранеха сами, след като другите свършеха. Онези от трети и четвърти курс имаха право да изпият по чаша вино на вечеря, а петокурсниците — по две. Необяснимо защо студентите четвърта година бяха само десетима. Всеки, който се поинтересуваше за причината, не получаваше отговор.