Прокобата [bg]

— Опасявам се — отвърнах, — че съм принуден да се съглася с тях. Нейна светлост преживя твърде тежко последния им разговор, за да рискува повторна среща тъй скоро.

— Е — въздъхна тя, — тогава сигурно ще трябва да се подчиня, но от утре нататък ничия власт на земята, освен собствената му дума, не ще бъде в състояние да ме възпре.

Графът се изправи и ме покани да се уединим в една ниша.

— Алфорд — започна рязко, — искам да знам откога боледува Заморна.

— От четири дни не е напускал дома си.

— Пълна измама, сър! — възрази Нортангърланд. — Как смеете да говорите така, вчера го видях у Монтморенси, в далеч по-цветуща форма от който и да било друг пациент, комуто сте върнали здравето в цялата си кариера! След вечерята ме придружи до Елрингтън Хаус, а после, като последен глупак, заведе графинята на някакво нелепо събрание на учени идиоти, където, по нейни думи, направил особено блестящо впечатление.

— И аз тъй четох във вестниците, милорд, и ви уверявам, че новината ме смая. За потвърждение на думите ми питайте херцогинята.

— Не ми е нужно потвърждение, тя вече ми разказа същата басня още преди да влезете, и аз предположих, че скръбта е размътила съзнанието й. Сега смятам същото и за вас. Хич не си и помисляйте да ме разубеждавате, сър. Казвам ви, херцог Заморна прекара в компанията ми целия вчерашен следобед и част от вечерта. Изглеждаше, говореше, смееше се и се перчеше както обикновено, а когато тази сутрин получих известие от господин Максуел да се явя край смъртния му одър, бях поразен, както никога през живота си. И като прибавим внезапната промяна в здравословното му състояние, поведението на нотариуса, появата на онова момиче… Кълна се в костите на Сцила, това тук е дяволска работа от начало докрай.

С тези думи негово благородие напусна стаята. Херцогинята вече беше излязла, тъй че повиках каретата си и се прибрах у дома.