Прокобата [bg]

Последва гробна тишина. Заморна не отвърна и лицето му взе да придобива синкав мъртвешки оттенък.

Сега се обади и Уорнър.

— Апелирам към херцог Уелингтън — бързо и тревожно изрече той. — Ваша светлост единствен не е направил опит да изтръгне изявление.

— Няма и да го сторя — отговори херцогът. — Не ще бъда онзи, който ще прекъсне последната нишка, свързваща сина ми с живота.

— Та нима — намеси се лорд Аръндел — въпросът не е вече уреден? Нима не е достатъчно, дето Заморна посочи Фиц-Артър за свой наследник? Изгарям от нетърпение да чуя как смеете да го тревожите! За Бога, ако зависи от мен, той ще умре в мир! Ще защитавам правата на сина му до последна капка кръв, били те законни или не!

— Тишина — рече строгият Пърси. — Тогава нека бъде Фиц-Артър, но трябва да се назначи регент. Заморна, кажете отново, кой ще бъде регент?

— На Ърнест не му е необходим регент — отвърна той. — Вече казах всичко, сега искам почивка и тишина, за да съзерцавам ужасната пропаст, ненаситно зинала да ме погълне.

— Ще я има — заяви Аръндел.

— Ще промуша първия, който му проговори! — допълни Касълрей.

— Кой ще бъде регент? — равнодушно продължи Нортангърланд. — Казвайте бързо, кралю. Ако умрете и не оставите завет, тежко на Ангрия. Нека екнат печални вопли край всяко огнище, във всеки дом. Мечът на войната е изваден от ножницата и острието му ще прониже мнозина преди още Ейдриън да е изстинал в гроба си.

— Ах вие, лош, коравосърдечен човек! — възмутено възкликна херцог Фидена. — Бива ли да държите такъв език пред смъртен одър, пред смъртния одър на зет си, на краля, на Заморна? Не желая повече да го слушам, милорд! Той ще издъхне в мир! Артър, скъпи Артър, напуснете този свят и идете в друг, по-добър. Милостиви Боже! Вярвам, че оттук насетне щастлива светлина ще огрява пътя ви.

— Джон — отвърна принцът, — няма светлина. Само реката на смъртта се плиска пред мен, а водите й са черни като катран, но аз мога да я прекося без ужас, без трепет. Пладне ли е?

— Остават пет минути — отвърна с необичайно остър и синкав глас единият от нотариусите на масата.

Внезапно херцогът се изправи в леглото си. Ефектът от това действие бе сякаш рипва съживен труп.

— Проклятие! — възкликна със страшна сила. — Там ли си? Чувствам, че мога още да живея! Ще ти се опълча и накрая ще те надвия! Ела да се преборим сега и да видим кой ще победи! Остават още пет минути. Мислех, че времето отдавна е изтекло. Кураж! Надежда, Заморна! Още блещука искрица! Тя не ще, тя няма да дръзне да ме предаде. — Нотариусът отвърна с кух смях.

— Чувам звук — продължи херцогът, привеждайки глава. — Някъде далеч, бърз и лек. Това е нейната стъпка, нейната вълшебна, омайна стъпка. Трепери, подлецо! Моят защитник иде най-сетне!