![Прокобата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/1/9/prokobata-bg-download.jpg)
Прокобата [bg]
- Автор: Бронте Шарлотта
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Прокобата [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, Алфорд, сега ще ме вържеш и ще ми пуснеш кръв, нали? Махай се, драги, на секундата. Болестта ми не е за теб; не влиза в границите на ограничените ти знания. Няма повече да лежа и да чакам като безпомощно дете, ще стана и ще посрещна Смъртта като мъж, лице в лице. Жребият е хвърлен. Нощес някой ще прибере залога — аз или той. По-нисши играчи не могат дори да присъстват. И тъй, доктор Алфорд, предупреждавам те за пореден път да си тръгваш начаса; и най-малкият опит да се противостои на волята ми ще бъде последван от… — И хвърли поглед към пистолетите. Като разбрах, че насилието само ще разпали яростта на болестта му още повече, счетох за уместно — поне за момента — да се оттегля, като преди това заръчах на Едуард Лори да следи господаря си и за нищо на света да не му позволява да напуска дома. Тръгнах си спокоен, че това заболяване няма нищо общо с отрова.
2 юли
Прочетох в днешните вестници два материала, които много ме изумиха. Първият гласеше:
Вчера господин Х. М. М. Монтморенси даде тържествена вечеря в чест на водачите на Ангрийската партия. Присъстваха херцог Заморна и граф Нортангърланд. Негова светлост изглеждаше във великолепно състояние на духа и здравето, обстоятелство, напоследък напълно опровергавано от информации, усърдно разпространявани от враговете му. Със съжаление обаче трябва да отбележим, че херцогинята е крайно неразположена.
Вторият материал бе дълга реч, уж държана от херцога снощи на среща на някакво научно общество, която председателствал. От начало до край бе издържана в тона на специфичната му изразителност. Беше дори по-класическа и по-елегантна от обичайното и съдържаше по-малко огнени изблици на енергия (каквито той не си признава, че допуска) от всяко друго негово слово, което съм виждал.
Тези неща ме озадачиха. Незабавно ще отида в Уелзли Хаус, за да проверя как стоят нещата в действителност.
Вечерта16
Когато пристигнах в разкошната бърлога на младия лъв, бях въведен най-напред, по своя молба, в покоите на херцогинята. Тя ме посрещна с голяма охота.
— О, докторе, идвате тъкмо навреме. Тъкмо щях пращам да ви викат. Господин Абъркръмби и сър Астли Колъридж са горе, както и негова светлост херцог Уелингтън и лейди Сиймор. Днес не ме допуснаха да видя съпруга си, но казват, че е по-добре. Не знам как да им вярвам. Докторе, вие ще постъпите честно с мен и ако действително се възстановява, моля ви, позволете ми да поговоря с него, пък било то и за десет минути.
Тези думи на нейна светлост недвусмислено издаваха, че господарят й е в критично, може би дори безнадеждно състояние. Крият истината от нея, може би от страх да не предизвика фатални последици. Отвърнах на молбата й уклончиво, но утешително, и излязох от стаята. На стълбите ме посрещна Едуард Лори.
— Господарят ти излиза ли вчера? — попитах незабавно.
— Да е излизал ли? — бе отговорът. — Съвсем не. След като си тръгнахте, стана съвсем зле. Привечер забуйства и до пет тази сутрин трябваше да го държим в леглото насила. Сега — продължи мъжът спокойно, но с напираща емоция в гласа — изглежда повече като човек, който вече си няма много вземане-даване с този свят. Всички са се насъбрали около него в очакване на предсмъртното му издихание.
Ускорих крачка. Пред вратата поспрях за миг и чух отвътре тихия звук на множество шептящи гласове. В отговор на лекото ми, почти недоловимо почукване Юджин ми отвори. Стаята беше затъмнена. Около леглото се бяха наредили десетина души, други двама стояха на маса с четири запалени вощеници; пред тях лежаха пергаменти, писалки и мастило. Поздравиха ме в мълчание. Веднага ми сториха път да мина, а като се наредих при колегите си медици край възглавката му, можах хубаво да огледам присъстващите. В креслото отсреща седеше графиня Сиймор, недалеч от нея се бяха подредили херцог Уелингтън, херцог Фидена и граф Нортангърланд. Кръга допълваха господин Монтморенси, господин Уорнър, генерал Торнтън, виконт Касълрей и граф Аръндел. Очевидно някакъв сериозен и важен въпрос ги бе сбрал край смъртния одър на младия крал. В мъждивия светлик на вощениците — в този час на деня наглед неестествен заместител на ослепителния блясък на слънцето — челата им изглеждаха умислени, угрижени, свъсени в ревностно очакване.
16
Така е в оригинала.