Японският любовник

В петък сутрин Ирина придружаваше най-въодушевените пациенти на техните улични протести, за да ги възпира, в случай че възникне опасност да стигнат до бой. Участваше също в бдения в подкрепа на благородни каузи и в клуба по плетиво – всички жени, способни да държат куките, с изключение на Алма Беласко, плетяха жилетки за сирийските бежанци. Най-често защитаваната кауза бе мирът – разногласия имаше по всички въпроси с изключение на мира. В "Ларк Хаус" живееха двеста четиресет и четири разочаровани демократи – бяха гласували за преизбирането на Барак Обама, но го критикуваха заради неговата нерешителност, за това, че не бе закрил затвора в Гуантанамо, че депортира имигранти от Южна Америка, за дроновете… С една дума, съвсем не липсваха поводи за изпращане на писма до президента и до Конгреса. Половин дузината републиканци сред клиентите много внимаваха да не изразяват мнението си на глас.

Да насърчава клиентите към духовни практики, бе друго задължение на Ирина. Мнозина от старците, които произхождаха от традиционно религиозна среда, намираха убежище в подобен вид занимания дори и когато в продължение на шейсет години се бяха отричали от Бог; други обаче търсеха утеха в езотерични и психологически алтернативи от Ерата на Водолея. Ирина им намираше гурута и учители по трансцендентална медитация, курсове по чудеса, по ичинг, за събуждане на интуицията, по кабала, мистично таро, анимизъм, прераждане, психическа сетивност, универсална енергия и извънземен живот. Тя отговаряше и за организирането на религиозните празници – смес от разноверски ритуали, за да не се чувства никой пренебрегнат. В деня на лятното равноденствие водеше група старици до близката гора и под звука на дайрета те танцуваха в кръг боси, с венци от цветя на главите. Горските пазачи ги познаваха и с готовност ги снимаха, докато, прегърнали дърветата, те разговаряха с Тая – Майката земя – и със своите близки покойници. Ирина престана да им се подиграва вътрешно, когато чу баба си и дядо си в дънера на една секвоя, един от онези хилядолетни гиганти, които свързват нашия свят със света на духовете, както ѝ обясниха осемдесетгодишните танцьорки. Костеа и Петрута не бяха особено разговорливи както приживе, така и вътре в секвоята, но малкото, което казаха, убеди внучката им, че бдят над нея. На зимното равноденствие Ирина организираше церемонии на закрито, защото Кати я бе предупредила за риска от пневмонии във влажната и ветровита гора.