Без теб

– Смятате ли, че ще се произнеса по случая въз основа на подобни фантазии?!

По тази точка бил прав. Е, поне отчасти.

Обективно погледнато, състареното бебе приличало повече на рода на Витрал, а не на потомък на Дьо Карвил, но приликата не била очебийна, така че адвокатите на Дьо Карвил с удоволствие осмели метода. Сега, след осемнадесет години, след като съм видял как бебето расте година след година, мога да ви кажа, че това подобно състаряване си е жива подигравка.

– Ами цветът на очите?! – настоял лекарят – Единственият отличителен белег на бебето. Те са учудващо сини за възрастта му... Естествено, цветът може да се промени, могат например да станат по-тъмни, но все пак на този етап изразяват определена генетична особеност.

Инспектор Ватьолие поел щафетата:

– Малката Емили Витрал имала светли очи, близки до сини – всички свидетели, които познават бабата и дядото, неколцина приятели, медицинските сестри в родилния дом потвърждават този факт. Светли очи като очите на двамата ѝ родители, на баба ѝ и дядо ѝ, каквито са впрочем очите на всички от семейство Витрал. Докато напротив, в семейство Дьо Карвил бабата и дядото са с тъмни или кафяви очи. Очевидно същото е и в семейство Берние, дадох си труда да проверя.

Съдия Льо Дриан едва сдържал гнева си. Нещата не се развивали добре за Дьо Карвил. Затова този полицай му лазел по нервите.

А навън ситният дъждец се бил обърнал на порой, но туристите стоически продължавали да чакат реда си, скрити под грамадна арка от чадъри – модерен вариант на „римската костенурка“20.

Съдията станал, за да прекъсне Ватьолие, а и за да внесе малко яснота. Шалът му увиснал надясно, но той не го оправил.

– Ами, да – казал той, без да дава израз на гнева си, – поредното предположение без никакви доказателства. Всички знаят, че двама родители с кафяви или дори черни очи могат да създадат дете със съвсем друг цвят на очите.

– Така е – отстъпил доктор Моранж, – споменаваме просто една вероятност.

Да, вероятност... Но, бога ми, тя не била в полза на Дьо Карвил. Спомням си, че няколко седмици по-късно списание „Сианс е ви“ бе взело за пример „чудотворно спасеното бебе от Мон Терибъл“, за да обясни защо генетиката не е в състояние да предвиди по категоричен начин физическите характеристики на индивида въз основа на някой негов предшественик... Оттогава до днес винаги съм подозирал, че Леонс дьо Карвил бе платил директно или чрез посредници, за да напишат и публикуват тази научна статия, чиито твърдения обслужваха прекалено точно неговата кауза...

После съдията извикал пред микрофона следователя Сен-Симон, който разследвал случая в Турция.

– Ами дрешките на малката, за бога? Толкова ли е трудно да се извадят заключения от дрешките, с които момиченцето е било облечено в деня на катастрофата?

Тогава Сен-Симон изложил спокойно тезата си:

– Господа, напомням ви какви са дрешките на спасеното бебе. Памучни ританки и бяла рокличка на оранжеви цветя, а отгоре – жакардово пуловерче в цвят екрю. Със сигурност купени в Истан-бул, от Капълъ чарши, най-големият покрит пазар в света...