Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Но съдията не пропуснал да го обори с думите:
– Семейство Витрал били във ваканция само петнадесет дни в Турция, от които само два в Истанбул! Така че логично е малката Емили Витрал да е облечена с френски дрешки, които са носели в багажа си. Много малко вероятно е родителите да са решили да я облекат с купени от Истанбул дрехи в деня на отпътуването им за Франция! Щом бебето е носело ританки, рокличка и пуловерче от Турция, струва ми се, че очевидно става въпрос за Лиз-Роз дьо Карвил, защото малката е родена в Истанбул...
Сен-Симон обаче моментално отвърнал на удара:
– Ако позволите, господин съдия, пропускате факта, че дрешките на бебето са твърде евтини... Проверих и установих, че нямат нищо общо с останалите дрешки в гардероба на Лиз-Роз в скриновете на вилата в Сейхан. Мога да ви изпратя пълен списък. Лиз-Роз е била обличана само с маркови дрехи от европейския квартал на Истанбул „Галатасарай“, а не с имитации от Капълъ чарши!
Преди следователят да се впусне в подробности за социалните различия на хората в различните квартали на Истанбул, Льо Дриан го прекъснал сухо:
– Добре, ще взема предвид думите ви. Ватьолие, бихте ли ни осветлили за мнението на експертите?
Ватьолие погладил брадичката си и погледнал предпазливо съдията, а после казал:
– Експертите се опитаха да установят в кой момент бебето е било изхвърлено от самолета. Знаем на кое място е седял всеки от пътниците. Семейство Дьо Карвил са седели на десетия ред откъм илюминатора, недалеч от кабината, а семейство Витрал са били по средата на еърбъса, почти до крилете. Двете бебета са се намирали на почти еднакво разстояние от вратата на самолета, която се е огънала по време на сблъсъка, а после се е отворила по време на експлозията и кърмачето е било изхвърлено. По последната точка всички становища съвпадат. Представям ви документацията. Експертите направиха най-точна възстановка на сблъсъка, на огъването и отварянето на вратата и са единодушни, че само живо същество, тежащо по-малко от десет килограма, би могло да се измъкне от подобен капан.
– Добре, добре, инспекторе – пресякъл и него съдията. Онзи ден той развявал шал с цвят на горчица, който горе-долу се връзвал с тъмнозеленото му сако. – Но да не забравяме теорията на Льо Таландие. Ако не се лъжа, професорът по физика Серж льо Таландие доказва, че е малко вероятно изхвърлянето да се осъществи чрез странично движение, или, с други думи, е по-малко вероятно от самолета да е била изхвърлена Емили Витрал, тъй като тя е била в средата на машината... Какво е мнението ви, инспекторе?
– Ако трябва да бъда откровен, ще призная, че изчисленията на Льо Таландие са толкова объркани и сложни, че нито един полицай във Франция, дори да е от средите на научната полиция, не би се осмелил да го обори.
Все пак трябва да поясня, че Серж льо Таландие е състудент от Политехниката на Леонс дьо Карвил, а също и настойник на Александър дьо Карвил в края на обучението му в Мин Пари-Тех21.
Съдията изгледал инспектор Ватьолие така, сякаш с думите си бил нарушил правилата, гледал го, както инквизитор гледа еретик. Буйно размахал ръце и рязко дръпнал шала си, но движението му било доста нервно и не можел да се надява, че ще върне парчето плат в първоначалната му позиция.
– Е, щом ни се налага да оборваме и експертите, които ръководят лабораторията на Политехниката...
На това Ватьолие отговорил с усмивка:
– O, не оборвам никого. Не притежавам необходимата компетентност. Искам само да ви кажа, че теорията на Льо Таландие предизвиква искрен смях у много от колегите му в Политехниката. Поне у тези, които познавам...
Този път съдията въздъхнал. Навън Айфеловата кула била напълно невидима в дъжда и мъглата, така че стотиците туристи в подножието ѝ очевидно били чакали търпеливо и часове наред реда си напразно.
Мога да ви залея с още много страници, ако продължа да описвам техническите подробности със записи от заседанията. Но не смятам да ви отегчавам. Поне засега. Седмиците минавали, а делото тъпчело на едно място и направо „умирало“ сред безбройните юридически изказвания и научни твърдения.
Полицаите настоявали на своето.
Журналистите се отегчавали...
Обществеността, която се била пристрастила към темата в дните след чудотворното спасение на бебето, бързо се изморила. Поради липса на сигурни доказателства... Караниците между експертите дразнели всички. Гатанката оставала без отговор. Загадката била неразгадаема. След като първоначалното вълнение поутихнало, ченгетата се опитали да работят възможно най-дискретно. Адвокатите на Дьо Карвил пък използвали цялото си влияние информацията да не достига до ушите на обществеността. Щом целият случай бил ръководен от висши чиновници, то нямало никакво съмнение, че ще приключи в тяхна полза. А съдия Льо Дриан бил разумен човек.