Бягай и не бързай да се връщаш

Все още с разтворен на коленете си бележник той дописа изречението, като сложи точка след буквата Л, докато бормашините продължаваха да атакуват камъка около прозорците. Камий му се бе обадила не за да се поздравят взаимно, а за да сподели по-прозаичните си мисли за четворката, която й бе показал сутринта. Адамсберг стана, излезе от кабинета си, прескочи купчините строителни отпадъци и стигна до стаята на Данглар.

— Появи ли се този файл? — попита той, колкото да прояви интерес.

Данглар поклати глава и посочи с пръст екрана, върху който с голяма скорост преминаваха образи на пръстови отпечатъци, прилични на галактически обекти.

Адамсберг заобиколи масата и застана срещу Данглар.

— Ако трябва да направите предположение, колко сгради с изрисувани четворки бихте казали, че има в Париж?

— Три — отвърна Данглар.

Адамсберг разпери пръстите на ръцете си.

— Три плюс девет, общо дванайсет. Като се има предвид, че на малко хора би им хрумнало да съобщят за този факт на ченгетата, като се изключат неврастениците, безделниците и маниаците, които все пак не са малко, можем да разчитаме на поне трийсетина сгради, украсени от вашия художник.

— Все същите четворки? Същата форма и цвят?

— Същите.

— И една чиста врата?

— Може да се провери.

— Смятате ли да го направите?

— Смятам.

Данглар постави ръце на бедрата си.

— Вече съм я виждал тази четворка.