Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Не съвсем, но няма значение. Важното е, че този Пийпс си е водил дневник в продължение на девет години, от 1660 до 1669. Откъсите, които нашият психар е преписал и оставил в урната, са от 1665, годината на голямата чума в Лондон, взела седемдесет хиляди жертви. Разбирате ли? Ден след ден „особените“ се доближават до избухването на епидемията. Вече сме съвсем близо. Това наричам напредване.
Жос за пръв път се смути. Имаше логика в думите на многознайкото. Но чак пък да ходят при ченгетата…
— Ще ни вземат за мезе ченгетата, когато им кажем, че някакъв смахнат тип преписва дневник отпреди три века. Нас ще тикнат зад решетките.
— Няма да им казваме това. Просто ще ги предупредим, че някакъв смахнат тип оповестява смърт от площада. Оттам нататък те да се оправят. Съвестта ми ще е чиста.
— И все пак ще ни се подиграват.
— Сто на сто. Затова няма да идем при кое да е ченге. Познавам един, който не се подиграва по същия начин като другите и не на същите неща. При него ще идем.
— При него ще идете, щом ви е кеф. Защото много ще се учудя, ако приемат моето свидетелство за чиста монета. Щото моето досие, Декамбре, не е съвсем девствено.
— Нито пък моето.
Жос безмълвно изгледа Декамбре. Е значи, шапка ти свалям, аристократе. Шапка ти свалям. Не само че старият ерудит се бе оказал бретонец от Кот-дю-Нор, макар да не му личеше, ами имаше и досие, което също не му личеше. Оттам явно и измисленото име.
— Колко месеца? — сдържано попита Жос, без да се интересува от причините, като истински морски джентълмен.
— Шест — каза Декамбре.
— Девет — отвърна Жос.
— Излежани?
— Излежани.
— И моите.
Равенство. След този обмен двамата мъже запазиха кратко тържествено мълчание.
— Много добре — каза Декамбре. — Ще дойдете ли с мен?
Жос се намръщи неубедено.
— Това са само думи. Думи. Те никога никого не са убили. Иначе щяхме да знаем.
— Но ние знаем, Льогерн. Думите убиват.
— И откога така?
— Откакто някой е изкрещял: „Смърт“, и тълпата е обесила нарочения нещастник. Открай време.
— Добре — каза Жос, победен. — Ами ако ми забранят да работя?
— Хайде сега, Льогерн, да не би да ви е шубе от ченгетата?
Засегнат, Жос изправи гръб.
— Хей, Декамбре, Льогернови може и да са грубияни, но никога не са се бояли от ченгетата.
— Ами прекрасно.
XII
— Та при кое ченге отиваме? — попита Жос, докато вървяха по булевард Араго към десет сутринта.
— При един, когото съм срещал два пъти по повод на онова, на моето…
— Досие — подсказа Жос.
— Именно.
— За два пъти едва ли би имал време да обходиш човека.
— Обаче можеш да му хвърлиш един поглед отвисоко и въздушната снимка беше добра. Отначало го взех за арестант, а това е доста добър знак. Все ще ни отдели пет минути. В най-лошия случай ще впише посещението ни в дневника и ще го забрави. В най-добрия ще се заинтересува достатъчно, за да поиска да узнае подробности.
— Свързани с горното.
— Свързани с горното.
— Защо ще се заинтересува?
— Ами той обича мъглявите и мижави истории. Поне в това го упрекваше един негов началник, когато го срещнах първия път.
— Значи ще си имаме работа с някоя от дребните риби?
— И това ви смущава, капитане?
— Вече ви казах, Декамбре. Не ме интересува тази история.
— Не е дребна риба. Сега е главен комисар, ръководи отдел в Криминалната. Отдел „Убийства“.
— Убийства? Е, значи ще му харесат старите ни досиета.
— Знае ли човек?
— И как така един любител на мъглявите истории е станал главен?
— Той е гений на мъглявото, доколкото разбрах. Казвам мъгляво, но може да се каже и необичайно.
— Да не се хващаме за думите.
— Аз обичам да се хващам за думите.
— Забелязах.
Декамбре спря пред висок портал.
— Стигнахме — каза.
Жос огледа фасадата.
— Има нужда от сериозен ремонт бараката им.
Декамбре се подпря на стената и скръсти ръце.
— Какво? — каза Жос. — Бием отбой, а?
— Срещата ни е след шест минути. Часът си е час. Той сигурно е достатъчно зает.
Жос се облегна до него и зачака.