Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Предната нощ прекара, обзет от нови страхове. Декамбре, тоест Ерве Дюкуедик, бе казал твърде много вчера под влияние на шестте канички червено вино. Жос се боеше да не се събуди паникьосан и първият му рефлекс да бъде да го изпрати на майната си. Но нищо подобно не се случи и Декамбре прие достойно положението, застанал с книга в ръка на прага на вратата си още в осем и половина. Ако изпитваше съжаление, а той вероятно го изпитваше, ако дори трепереше от страх, че е предал тайната си в грапавите ръце на непознат човек, при това грубиянин, не му личеше. А ако главата му тежеше, а тя сигурно му тежеше, както и на Жос, това също не му личеше — изражението му бе както винаги съсредоточено, докато изслушваше двете дневни послания, наричани от двамата „особените“.
Вечерта, когато приключи с пренасянето си, Жос му ги връчи и двете. Щом остана сам в новата си стая, първата му работа бе да си свали обувките и чорапите и да застане бос на килима с разтворени крака, отпуснати ръце и затворени очи. Точно този миг избра Никола Льогерн, роден в Локмария през 1832 г., за да се настани на широкото легло с дървена рамка и да му каже „здрасти“. „Здрасти“, рече и Жос.
— Добре изиграно, синко — каза старият, като се облегна на възглавницата.
— Нали? — отвърна Жос, като поотвори очи.
— Тук ще ти е по-добре. Казвах ти аз, че като станеш глашатай, току-виж си се издигнал.
— Това от седем години ми го разправяш. Затова ли дойде?
— Тия обяви — бавно изрече прадядото, като се почесваше по зле обръснатата буза, — „особените“ де, както им викаш, дето ги пробутваш на аристократа, на твое място щях да го давам по-леко. Не ми мирише на хубаво.
— Плащат ми, дядо, добре ми плащат — каза Жос, докато се обуваше.
Старият сви рамене.
— На твое място щях да го давам по-леко.
— Което ще рече какво?
— Което ще рече каквото ще рече, Жос.
В неведение за посещението на Никола Льогерн на първия етаж на собствената му къща, Декамбре работеше в тесния си кабинет на партера. Този път му се бе сторило, че в една от „особените“ имаше някакъв знак — едва забележим, но може би решаващ.
Текстът от сутрешното издание беше продължение на „несвързаната история“, за която говореше Жос. И наистина, мислеше Декамбре, това като че ли бяха откъси от книга, които цитатчикът бе измъкнал оттук-оттам, пропускайки началото. Защо? Декамбре често препрочиташе пасажите с надеждата, че тези едновременно познати и неуловими фрази най-сетне ще издадат името на автора си.
На църква с жена ми, която не бе ходила там от месец-два. (…) Питам се дали е от заешката лапа, предназначена да предотвратява газовете, но откакто я нося, вече нямам колики.
Декамбре с въздишка остави листа и взе другия, онзи със знака.
Et de eis quae significant illud, est ut videas mures et animalia quae habitant sub terra fugere ad superficiem terrae et pati sedar, id est, commoveri hinc inde sicut animalia ebria.
Беше превел набързо текста с една въпросителна в средата. И сред нещата, които са нейният знак, ще видиш плъхове и гадини, които живеят под земята, да бягат към повърхността и да страдат (?), тоест да напускат това място като пият животни.
От цял час се препъваше в думата sedar, която не беше латинска. Бе убеден, че не става дума за грешка в правописа, тъй като цитатчикът бе толкова педантичен, че поставяше многоточие там, където си позволяваше да съкращава пасажи от оригиналния текст. Щом бе сложил „sedar“, значи думата със сигурност съществуваше в текст, иначе написан на съвършен късен латински. Докато се катереше по старата си дървена стълбичка, за да свали един речник, Декамбре замръзна на място.
Арабски. Дума от арабски произход.
Почти разтреперан, той се върна при масата и положи двете си ръце върху текста, сякаш за да е сигурен, че няма да отлети. Арабски, латински — смесица. Бързо затърси другите писма, в които се споменаваше за бягството на животните към повърхността на земята, включително първия латински текст, прочетен от Жос предишния ден и започващ почти по същия начин: Ще видиш.
Ще видиш животните, родени от покварата, като червеите, жабите и мухите, да се плодят под земята, и ако причината е под земята, ще видиш влечугите, обитаващи дълбините, да излизат на повърхността и да изоставят яйцата си и понякога да умират. А ако причината е във въздуха, същото ще стане и с птиците.