Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— В четворките?
— Да. Това е мълчалива агресия. И много сериозна. Адамсберг погледна часовника си.
— Имам време да заведа…
Погледна в бележника си и бързо го затвори.
— Да заведа Бартено в някои от тези сгради.
Адамсберг отиде да си вземе сакото, захвърлено на топка върху един стол, а Данглар облече своето, като внимателно придърпа пешовете му. Поради липса на естествена хубост Данглар залагаше на второстепенния коз на елегантността.
XI
Декамбре се прибра доста късно и преди вечеря успя само да вземе вечерната „особена“, която Жос му бе заделил.
(…) когато се появяват отровни гъби, когато полетата и горите се покриват с паяжини, а добитъкът се разболява или дори умира на ливадата, както и дивите животни в лесовете, когато хлябът бързо мухлясва, когато върху снега се виждат новоизлюпени мухи, червеи или комари (…)
Сгъна листа, а в това време Лизбет обикаляше къщата, за да извика наемателите на вечеря. С не толкова ведро лице като сутринта Декамбре бързо постави ръка на рамото на Жос.
— Трябва да поговорим — каза той. — Довечера, във „Викингът“. Предпочитам да не ни слушат.
— Добър улов? — попита Жос.
— Добър, но смъртоносен. Рибата е прекалено голяма за нас.
Жос го изгледа със съмнение.
— Вярно е, Льогерн. Честна бретонска.
Докато се хранеха, Жос успя да изтръгне усмивка от сведеното лице на Ева с една поразкрасена семейна история и почувства известна гордост. После помогна на Лизбет да раздигне масата отчасти по навик, отчасти за да се наслади на близостта й. Готвеше се да се отправи към „Викингът“, когато я видя да слиза от стаята си в официално облекло — блестяща черна рокля, обгърнала импозантния й силует. Премина бързо покрай него, като му се усмихна, от което на Жос му прималя.
В задушния и запушен бар Декамбре седеше на последната маса в дъното и го чакаше със загрижено изражение пред две чаши калвадос.
— Лизбет излезе с вечерна рокля веднага щом изми чиниите — обяви Жос, докато сядаше.
— Да — каза Декамбре, без да прояви изненада.
— На гости ли отива?
— Лизбет излиза с вечерна рокля всяка вечер без вторник и неделя.
— Да не би да се среща с никого? — попита Жос неспокойно.
Декамбре поклати глава.
— Пее.
Жос се намръщи.
— Пее — повтори Декамбре. — В едно кабаре. Лизбет има глас, от който ти секва дъхът.
— Че откога пее?
— Откакто се настани тук и откакто й преподавам солфеж. В „Сент Амброаз“ всяка вечер е препълнено. Някой ден, Льогерн, името й няма да слиза от афишите. Лизбет Гластон. Където и да сте тогава, спомнете си какво съм ви казал.
— Бих се учудил, ако не си спомня, Декамбре. Човек може ли да отиде в това кабаре? Да я чуе?
— Дамас ходи всяка вечер.
— Дамас? Дамас Вигие?
— Че кой друг? Не ви ли е казал?
— Всяка сутрин си пием заедно кафето и никога не ми е споменал и дума.
— Разбираемо е, той е влюбен. Това не е нещо, което се споделя на закуска.
— Мамка му, Дамас. Но той е на трийсет години.
— Лизбет също. Като е дебела, не значи, че не е на трийсет години.
Жос се опита да направи мислена асоциация между Дамас и Лизбет.
— Дали би излязло нещо? — попита той. — Нали разбирате от нещата от живота?
Декамбре направи скептична гримаса.
— Мъжката физиология отдавна не впечатлява Лизбет.
— Дамас е симпатичен.
— Това не е достатъчно.
— Какво очаква Лизбет от мъжете?
— Не много.
Декамбре отпи от калвадоса си.
— Не сме тук, за да говорим за любов, Льогерн.
— Знам. Голямата риба.
Лицето на Декамбре помръкна.
— Толкова ли е страшно? — попита Жос.
— Май да.
Декамбре огледа съседните маси и като че ли остана доволен от шума, който се вдигаше във „Викингът“ — същинско варварско племе на борда на дракар.
— Открих кой е единият от авторите — каза той. — Персийски лекар от XI век, Авицена.
— Аха — рече Жос, когото Лизбет интересуваше далеч повече от Авицена.
— Пасажът е от книгата му Liber canonis.
— Аха — повтори Жос. — Декамбре, и вие ли сте били учител като баща ви?
— Откъде знаете?