Бягай и не бързай да се връщаш

Покрай тях мина човек със сведен към земята поглед и с ръце в джобовете и спокойно влезе през портала, без да погледне към двамата мъже.

— Мисля, че това е той — прошепна Декамбре.

— Дребният брюнет? Майтапите се. Стара сива фланела, смачкано сако, дори косата не си е подстригал. Като за цветар на кея Нарбон става, но за комисар, да ме прощавате.

— Казвам ви, че е той — настоя Декамбре. — Познавам походката му. Поклаща се, като ходи.

Декамбре продължи да поглежда часовника си, докато не изтекоха шестте минути, след което поведе Жос към сградата.

— Помня ви, Дюкуедик — каза Адамсберг, след като покани двамата посетители в кабинета си. — Всъщност не, прегледах досието ви, след като ми се обадихте, и тогава си спомних за вас. Бяхме си говорили двамата, навремето нещата не вървяха добре за вас. Мисля, че ви посъветвах да се откажете от професията си.

— Така и направих — каза Декамбре високо заради трясъка на бормашините, който Адамсберг като че ли не забелязваше.

— Намерихте ли някаква работа, след като излязохте от затвора?

— Станах съветник — отвърна Декамбре, като премълча за стаите под наем и дантелата.

— Данъчен?

— По нещата от живота.

— А, да — замислено каза Адамсберг. — Защо не. Имате ли клиентела?

— Не се оплаквам.

— За какво ви разказват хората?

Жос започна да се пита дали Декамбре не е сбъркал адреса и дали на това ченге му се случва от време на време и да поработи. На масата му нямаше компютър, а по столовете и на пода бяха разпилени листове, покрити с бележки или рисунки. Комисарят стоеше прав, облегнат на бялата стена с ръце на кръста и гледаше Декамбре изотдолу с наведена глава. Жос реши, че очите му са с цвета и консистенцията на кафявите и хлъзгави водорасли, които се увиват около витлото — меки, но и неуловими, лъскави, но без блясък, без очертания. Кръглите везикули на тези водорасли се наричаха поплавъци и според Жос думата напълно подхождаше за очите на комисаря. Поплавъците му бяха приютени под гъсти и рошави вежди, които образуваха над тях нещо като скални козирки. Извитият нос и ъгловатите черти внасяха известна твърдост в ансамбъла.