Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Текстове, които се припокриваха, понякога дума по дума. Различни автори, предъвкващи една-единствена идея чак до XVIII век, идея, която се предаваше от поколение на поколение. Подобно на монасите, които са преписвали декретите на Auctoritas през вековете. Следователно ставаше дума за корпорация. Елитарна, образована. Но не от монаси, не. В посланията нямаше нищо религиозно.
Опрял чело на ръката си, Декамбре все още размишляваше, когато Лизбет високо призова всички на вечеря и гласът й отекна като песен.
Жос слезе в трапезарията и видя, че обитателите на хотела на Декамбре вече се бяха настанили, свикнали с дневния режим, и вадеха салфетките си от дървените им пръстени, като на всеки пръстен имаше отличителен знак. Не му се щеше да се присъедини към сътрапезниците още тази вечер — вечерята не беше задължителна, само трябваше предишния ден да съобщи, че няма да присъства. Усещаше някакво необичайно смущение. Бе свикнал да живее сам, да яде сам, да спи сам и да говори сам, освен когато вечеряше в бара на Бертен. През тринайсетте години парижки живот бе имал три приятелки за доста кратко време, но никога не се осмели да ги заведе в стаята си, за да им предложи дюшек, поставен направо на пода. Жилищата на жените, дори просто обзаведените, винаги бяха по-уютни от разнебитената му бърлога.
Жос направи усилие да се освободи от своята агресивна и изкуствена недодяланост, която като че ли датираше от далечните времена на юношеството му. Лизбет му подаде пръстена с личната му салфетка и му се усмихна. Когато Лизбет се усмихваше така широко, той изпитваше внезапно и поривисто желание да се вкопчи в нея като корабокрушенец в скала посред нощ. Великолепна скала, кръгла, гладка и тъмна, на която би отдал вечната си признателност. Това го учудваше. Жос изпитваше подобни бурни сантименти само с Лизбет и само когато му се усмихнеше. Сътрапезниците в един глас пожелаха добре дошъл на Жос, който зае мястото си отдясно на Декамбре. Лизбет седеше на другия край на масата и поднасяше ястията. Имаше още двама пансионери — Кастийон от стая №1, пенсиониран ковач, през първата половина от живота си фокусник, обиколил всички кабарета в Европа, и Евелин Кюри от стая №4, дребна женица, ненавършила трийсет, невзрачна, с кротка и някак демодирана физиономия, сведена над чинията си. Лизбет бе осведомила Жос за тях още с пристигането му в хотела.
— Внимавай, моряко — предупреди го тя, като дискретно го отведе в банята, — гледай да не направиш някой гаф. С Кастийон можеш да караш направо, тоз юначага се мисли за голям шегаджия, е, може и да се надценява малко, но с него нищо не рискуваш. Не се безпокой, ако ти изчезне часовникът по време на вечеря, не може да се стърпи, ама ще ти го върне по време на десерта. Компот или пресни плодове през делничните дни, според сезона, сладкиш от грис в неделя. Тук храната не е от пластмаса, можеш да ядеш със затворени очи. Внимавай обаче с малката. Тук е от година и половина, крие се. Избягала е от мъжа си, който я биел цели осем години. Осем години, представяш ли си? Изглежда, че го е обичала. Накрая й дошъл умът, та цъфна тук една прекрасна вечер. Но внимавай, моряко. Мъжът й я търси из целия град, за да я пребие и да си я прибере. Не е логично, разбира се, но подобни типове така действат, при тях няма шест-пет. Готов е да се бори, за да не я остави на друг, ти не си вчерашен, ясни са ти нещата. Така че името Евелин Кюри нито го знаеш, нито си го чувал. Тук я наричаме Ева, най-обикновено име. Чаткаш ли, моряко? Ще се отнасяш с нея деликатно. Тя не говори много, често се стряска, изчервява се, като че ли все още я е страх. Възстановява се по малко, но й трябва време. Колкото до мен, достатъчно ме познаваш, добро момиче съм, ама креватните истории вече не ги понасям. Това е всичко. Отивай на масата, вече е време, и по-добре да си знаеш предварително — изпиват се две бутилки и нито капка повече, защото Декамбре се увлича, та му слагам спирачки. Който иска допълнително, да върви във „Викингът“. Закуската е от седем до осем, това устройва всички, освен ковача, който става късно — всеки си е башка. Е, всичко ти разказах, не ми се мотай из краката, сега ще ти приготвя пръстена. Имам един с пиленце и един с кораб. Кой предпочиташ?
— Какъв пръстен? — попита Жос.
— За салфетката. Прането е веднъж седмично — бялото в петък, цветното във вторник. Ако не искаш бельото ти да се върти с бельото на ковача, обществената пералня е на двеста метра. Ако искаш гладене, плащаш допълнително на Мари-Бел, която идва да мие прозорците. Та за пръстена, какво решаваш?