Дребната старица, която наруши всички правила

– Ти си много красива, нали знаеш? – той хвана лицето й в ръцете си и я погледна в очите. – Имам пълна вяра в теб. Знам, че ще се справиш.

Греблото леко я погали по бузата, наведе се и я прегърна силно и продължително. Сетне стана, като й помогна да се изправи от дивана.

– Ще бъда с теб през цялото време. Можеш да ми вярваш напълно – каза той и я целуна по бузата.

А след това приятелски я изпрати чак до вратата.

Кристина се върна в стаята си и си легна, но дълго време не можа да заспи, а остана загледана в тавана, отпуснала ръце на гърдите си. С усмивка си спомняше колко мил беше Греблото и колко приятно й беше да я прегръща. Но когато се стигнеше до самата кражба... Родителите й бяха от Петдесятната църква и винаги повтаряха колко е важно човек да води праведен живот. Нима трябваше просто да обърне гръб на това? Бяха настоявали да ходи на църква с тях всяка неделя. Беше й скучно и ако не беше музиката, щеше да бъде непоносимо. В родния й град сякаш всичко се въртеше около ходенето на църква и праведния живот. Когато огромното езеро Ветерн блестеше като сребро и във водата нямаше нито една вълничка, тя вярваше, че Бог е доволен и затова спира вълнението. Но когато имаше буря и прибоят се разбиваше в брега, тя се страхуваше, че Той е ядосан и ще дойде да я накаже. Мама и татко й бяха казали, че Бог ще я накаже, ако направи някоя глупост – а тя често правеше глупости. Когато си спомни всичко това, Кристина неволно се усмихна на себе си в тъмното.

Родителите й държаха тъкачна работилница и се надяваха да я оставят на нея. И може би щеше да стане точно така, ако не се беше влюбила в Оли – тенора от църковния хор. Той винаги искаше да ходят до стария замък Брахехус и да се наслаждават на гледката към езерото Ветерн. Руините на замъка бяха фантастични с дебелите си стени и черните дупки на прозорците, подобни на невиждащи очи. Замъкът я плашеше и привличаше едновременно – както и той самият. След като ходиха няколко пъти там, Оли я дръпна зад някакви храсти и Кристина изгуби девствеността си. И тогава, както и сега, не беше способна да устои на нещо ново и вълнуващо. Но когато забременя, нейните родители я принудиха да се омъжи за него. Трябваше да се признае, че на Оли му беше потръгнало в живота и те през цялото време, докато бяха женени, живееха добре. Но бракът им не беше щастлив и след толкова години, през които беше домакиня, Кристина получи истинско облекчение от развода, когато децата им пораснаха. С издръжката беше отворила работилница за шапки и новият й живот се беше оказал много по-щастлив. Изучаваше литературните класици, пееше в хора и имаше нови приятели. Беше толкова забавно. Кристина затвори очи и се замисли за Греблото. Ако той станеше престъпник, и тя щеше да го направи. Всичко беше точно както с онези разходки до стария замък Брахехус. Нещо забранено и вълнуващо...