Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
На вратата се почука и Сония подскочи. Тя бързо затвори книгите, сложи ги до стената така, че обложките да не се виждат, и натрупа отгоре им няколко от учебниците си. Издърпа записките обратно пред себе си, за да изглежда, сякаш е учила.
Когато позволи на вратата да се отвори, в стаята се плъзна Такан с чашата й рака. Сония му благодари, но беше твърде разсеяна, за да попита къде е Виола. Когато Такан излезе, тя отпи няколко глътки, после върна летописите на масата и продължи да чете.
„Трудно е да се повярва, че някой човек може да е способен на такива актове на безсмислено насилие. Явно вчерашният опит Тагин да бъде подчинен го е довел до ярост. Според последните доклади е изклал всички в селата Тенкер и Форей. Той е извън всякакъв контрол и аз се боя за бъдещето на всички нас. Чудя се дали вече не се е насочил към нас вероятно това е подготовката му за тази последна битка’’.
Сония се облегна в креслото си и поклати глава невярващо. Тя се върна на предишната страница и прочете отново последния запис. Петдесет и двама магьосници, черпили сила от своите чираци и от добитък, дарен от изплашените граждани, не успели да победят Тагин. Следващите няколко записа разказваха за привидно хаотични пътувания на Тагин из Киралия. После дойдоха думите, от които Сония се беше страхувала:
„Осъществиха се най-големите ми страхове. Днес Тагин уби лорд Герин, лорд Дирон, лорд Уинел и лейди Ела. Дали това ще свърши, когато всички магьосници бъдат убити, или той няма да бъде задоволен, докато не заличи всичко живо на света? Гледката от прозореца ми е страховита. Хиляди горини, енки2 и ребери гният по полетата, отдали силата си за защитата на Киралия. Твърде много са, за да бъдат изядени..."
Ситуацията продължавала да се влошава, докато не били избити повече от половината магьосници в Гилдията. Друга четвъртина изоставили цялата си собственост и избягали. Останалите полагали героични усилия да спасят запасите от книги и билки.
А ако това се случеше сега? Гилдията беше по-голяма, но всеки магьосник притежаваше само малка част от силата на отдавна загиналите им предшественици. Ако Акарин постъпеше като Тагин... Сония потрепери и продължи да чете. Следващият запис я изуми.
„Всичко свърши. Когато Алик ми разказа новините, не можах да повярвам, но преди час се изкачих по стълбището на Наблюдателницата и видях истината със собствените си очи. Вярно е. Тагин е мъртъв. Само той би могъл да извърши подобно опустошение в последните си мигове.
Лорд Еланд събра всички ни и ни прочете писмо, изпратено от Индира, сестрата на Тагин. Тя пишеше за намерението си да го отрови. Можем само да предположим, че е успяла".
По-нататък летописецът разказваше за бавното възстановяване на Киралия. Избягалите магьосници се върнали. Складовете и библиотеките били приведени в ред. В дълги записи се разказваше за овъзмездяването на загубите на обикновените хора. Явно беше, че Гилдията някога е била загрижена за тяхното благополучие.
„Всъщност старата Гилдия загина заедно с Тагин. Чух някой да казва, че сега се ражда новата Гилдия. Първата промяна стана тази сутрин, когато петима младежи се присъединиха към нас. Това са първите ни „ученици”, чираци на всички, а не на един-единствен магьосник. Те няма да изучават висшата магия, докато не докажат, че са достойни за доверие. А ако лорд Карън постигне целта си, тази магия няма да бъде изучавана никога повече”.
Подкрепата за забрана на онова, което лорд Карън започнал да нарича „черна магия”, нараствала все повече и повече. Сония обърна страницата и намери последния запис, след който имаше само празни страници.
„Нямам дарбата да предсказвам, не претендирам и че знам достатъчно за хората и магията, за да предвидя бъдещето, но след като взехме решението си, ме обзе страх, че сачаканците могат да се изправят пак срещу нас след време и да заварят Гилдията неподготвена. Предложих да се остави тайно хранилище на знания, което да бъде отворено само ако Гилдията бъде заплашена от унищожение. Останалите се съгласиха, защото мнозина от тях таят в себе си същия страх.
Беше решено, че единствено Повелителят на воините ще знае за тайното оръжие. Той няма да е наясно какво представлява това оръжие и ще предава местоположението му на наследника си. Сега приключвам тези хроники. Утре ще започна да пиша нови. Искрено се надявам, че никой никога няма да отвори тази книга и да прочете тези думи".
Под този последен запис имаше бележка: