Кралство на пепелта

Гръбнакът му беше по-маловажен. През дългите дни на борда упражняваше бойните си способности - на кон, с бастуна или от инвалидната количка в случаите, когато силата на Ирен се изцедеше дотолкова, че връзката помежду им изтънееше и травмата му пак се проявеше.

Гръбнакът му не беше излекуван - не истински. Никога нямаше да е като едно време. Беше платил с него, за да спаси живота си, след като една валгска принцеса го изпрати до прага на смъртта. Но цената не му се струваше чак толкова висока.

Количката и контузията никога не му бяха тежали. Нямаше да го допусне и сега.

Само че другата част от сделката с богинята, направлявала Ирен през целия ѝ живот, отвела я до бреговете на Антика, а сега обратно на родния им континент... тази част го плашеше до смърт.

Ако той умреше, Ирен умираше с него.

За да му влива тя лечебната си сила, помагайки му да върви, когато не беше прекалено изтощена, трябваше да преплетат животите си.

Затова, паднеше ли Каол в битката срещу Морат... не губеше единствено собствения си живот.

- Прекалено си умислен - вдигна смръщен поглед към него Ирен. - Какво има?

Каол посочи с брадичка към кораба, плаващ най-близо до техния. Двата рука на кърмата му, един златист и един червеникавокафяв, стояха нащрек. И Кадара, и Салки вече бяха оседлани, макар че ездачите им липсваха.

- Не мога да преценя дали насочваш вниманието ми към руките, или към факта, че Несрин и Сартак са достатъчно умни да поостанат в леглото си в такава сутрин.

Където трябваше да сме и ние, добавиха хапливо очите ѝ.

Този път Каол я сръчка с лакът.

- Нека не забравяме, че ти беше тази, която ме събуди сутринта.

Той я целуна по шията, сякаш за да ѝ напомни как точно го беше събудила. И какво правиха цял час след това.

Само топлата ѝ копринена кожа до устните му беше достатъчна да сгрее премръзналите му кости.

- Може да се върнем в леглото, ако искаш - прошепна ѝ.

Ирен издаде тих, пресеклив звук, от който му се прииска да плъзне ръце по увитото ѝ в дебелата завивка тяло. Въпреки че времето ги притискаше, гонеше ги на север, той с удоволствие изследваше всичките ѝ звуци - и с още по-голямо удоволствие ги изтръгваше от нея.

Сега обаче отдръпна глава от шията ѝ, за да махне отново към руките.

- Съвсем скоро отлитат на разузнавателна мисия. - Можеше да се обзаложи, че Несрин и новият официален наследник на хагана в момента трупаха дрехи и оръжия по телата си. - Стигнахме достатъчно на север и трябва да разберем къде е най-удачно да пуснем котва.

За да решат къде точно да акостират с армадата и възможно най-скоро да потеглят по суша.

Ако Рифтхолд още беше в ръцете на Ераван и легионите на Железни зъби, не би било разумно да навлязат с армадата си нагоре по Ейвъри и оттам да тръгнат пеша на север към Терасен. Но валгският крал можеше да е разположил войски навсякъде по пътя им. Да не говорим за флотата на кралица Майев, която изчезна след битката ѝ с Елин и, за щастие, потъна в неизвестност.