Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Според изчисленията на капитана им наближаваха границата между Фенхароу и Адарлан. Ето защо трябваше да измислят накъде да продължат. Възможно най-бързо.
Вече бяха загубили доста ценно време, заобикаляйки Мъртвите острови, и то независимо от новината, че отново принадлежат на капитан Ролф. В Морат вероятно знаеха какъв е маршрутът им, но нямаше нужда да обявяват на врага точното си местонахождение.
Необходимостта от спазване на потайността им костваше скъпо: никой не можеше да ги извести къде се намира Дориан. Дали е тръгнал на север с Елин и флотата, която тя беше събрала от няколко кралства. Каол се молеше кралят му да е постъпил тъкмо така и да е невредим.
Ирен надникна към двата рука на близкия кораб.
- Колко разузнавачи ще изпратят?
- Само тях двамата.
Очите на Ирен просветнаха предупредително.
- Така ще са по-незабележими. - Каол посочи към небето. - Пък и гъстите облаци са идеални за целта. - Тревогата се задържа по лицето ѝ, затова той добави: - Рано или късно, ще трябва да се впуснем във войната, Ирен.
Колко ли животи отнемаше Ераван през всеки един от дните, в които отлагаха битката?
- Знам. - Тя стисна сребърния медальон на шията си. Подарък от него, майсторски гравиран с планини и морета. Ирен още пазеше вътре бележката, която Елин Галантиус ѝ бе оставила преди години. По онова време съпругата му бе работила като барманка в забравено от боговете пристанищно градче, а кралицата беше живяла като асасин под друго име. - Просто... Знам, че е глупаво, но не очаквах да се случи толкова светкавично.
Той самият не беше склонен да нарече няколкото седмици по море „светкавично“, но я разбираше.
- Следващите дни ще са най-дългите.
Ирен се сгуши в него и преметна ръка през кръста му.
- Трябва да проверя провизиите. Ще накарам Борте да ме заведе с рука си до кораба на Хасар.
Аркас, рукът на свирепата ездачка, още дремеше на кърмата.
- Май ще трябва да почакаш.
През последните седмици и двамата се бяха научили да не безпокоят нито рука, нито ездачката му, докато спяха. Само боговете можеха да им помогнат, ако Борте и Елин се срещнеха някога.
Ирен се усмихна и обгърна лицето му с длани. Бистрите ѝ очи се впиха в неговите.
- Обичам те - промълви тя.
Каол сведе чело и го опря в нейното.
- Напомни ми го, като нагазим до колене в полузамръзналата кал.
Тя изсумтя, но не се откъсна от него. Нито той от нея.
Останаха така, чело до чело, душа до душа, сред бесните вълни и хапещия вятър, и зачакаха новини от руките.
***
Беше забравила проклетия студ в Севера.
Несрин Фалик не се бе чувствала толкова премръзнала дори докато живееше сред рукините в планината Таван.
А зимата още не беше настъпила.
Салки поне не показваше признаци студът да му влияе зле, докато летеше над облаците и морето. Вероятно защото Кадара летеше до него, нетрепваща под напора на свирепия вятър.
Рукът ѝ много се беше привързал към златистата птица на Сартак и неизменно я гледаше с огромно уважение. Но същото можеше да се каже за нея самата и ездача на Кадара.
Несрин отмести очи от виещите се сиви облаци и погледна към рукина от лявата си страна.
Остриганата му коса беше пораснала - макар и не много. Достатъчно да я сплете, за да не я брули вятърът.
Усетил вниманието ѝ, наследникът на хаганата ѝ направи знак с ръце: Всичко наред ли е?
Несрин се изчерви въпреки студа, но смогна да оформи несръчен отговор с премръзналите си пръсти. Чисто е.
Срамежлива ученичка. Така се чувстваше край принца, въпреки че през последните седмици споделяха едно легло и въпреки обещанията му за бъдещето им...
Да властва с него. Като бъдеща императрица на хаганата.
Налудничава мисъл, разбира се. Да се облича като майка му в пищна, красива роба, с изкусни украшения по главата... Не, повече ѝ подхождаха кожените одежди на рукините, тежестта на стоманата, а не на бижутата. Беше му го казвала. Множество пъти.
Той ѝ отвръщаше със смях. И с уверението, че може да се разхожда гола из двореца, ако така ѝ харесваше. Изобщо не го интересуваше с какво щеше да е облечена - ако изобщо беше облечена.
Но идеята все пак ѝ се виждаше нелепа. А принцът като че ли я възприемаше като единствения вариант за бъдещето им. Заложил беше короната си на това, заявявайки на баща си, че ако тронът налагаше раздялата му с нея, щеше да му обърне гръб. Хаганът все пак му беше предложил титулуването като официален наследник.