Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Нали? — каза вицепрезидентът с победоносна загадъчна усмивка.
Но Стоун беше разчитал хиляди неразгадаеми лица и това срещу него не можеше да го затрудни._ Мисли цялата тази работа за налудничава и може би има право._
— Правомощията ви са равни по тежест на тези на МВС и ФБР — добави началникът на канцеларията. — А дори и по-авторитетни. Малко врати ще бъдат затворени за вас, дори в тази сграда.
Да се надяваме, че няма да се налага да отварям нито една от вратите тук, помисли си Стоун, а на глас каза:
— Вие изпълнявате всички негови желания, нали? — Без да изчака реакцията на стреснатия човек, той се обърна към вицепрезидента и добави: — А вие очевидно се доверявате на преценката на своя партньор, или поне се надявате, че няма да допусне сериозна грешка относно правомощията, които ми дава.
— Той е разумен човек — каза вицепрезидентът. — Надявам се, че ще оправдаете доверието му. Предполагам, че и вие вярвате в това.
Стоун мълчаливо прибра новите документи в джоба си.
— Веднага след тази среща ще дадете клетва пред представител на националния координатор — каза началникът на канцеларията. — Тя ще ви дава право да извършвате арести и да носите оръжие. — Замълча за момент, после добави: — Ако така предпочитате.
Очевидно началникът на канцеларията смяташе, че предоставянето на големи правомощия на човек като него е пълна лудост. Вероятно доста бе поспорил с президента, преди да бъде взето решението.
Стоун погледа към Чапман и се усмихна леко.
— Моята приятелка от МИ6 притежава чудесен валтер ППК — каза той. — Мисля, че той ще ни бъде напълно достатъчен.
— Много добре — кимна вицепрезидентът и се изправи. Аудиенцията беше приключила. Стоун добре знаеше, че работното му време е разделено на 15-минутни сегменти и едва ли му е било лесно да включи в тях и тази извънредна среща.
Изчакате ли още малко, никога няма да се отървете от вонята на тази каша, сър, мислено го посъветва той.
Ръкуваха се.
— Желая ни успех, агент Стоун — каза вицепрезидентът.
Алекс Форд ги изведе в коридора.
— По дяволите! — процеди Чапман. — Ако знаех, че толкова лесно се става агент на американското правителство, отдавна щях да съм се преселила тук!
— Наистина стана прекалено лесно — съгласи се Стоун и хвърли подозрителен поглед към приятеля си.
— През последните петнайсет години нещата доста се промениха — отбеляза Форд. — Не можеш да си представиш колко агенти със специални правомощия се разхождат сред нас. Както за осигуряване на сигурността на военните ни операции в чужбина, така и тук, у дома. Такава е природата на звяра. — Понижи глас, за да не чуе Чапман, и добави: — Трябва да се примириш с мисълта, че много хора са запознати със завръщането на Джон Кар.
— Ясно ми е.
— Ти знаеш твърде много тайни, Оливър. Прекалено много, особено за някои хора.
— И това ми е ясно.
— Може би не трябва да го правиш.
— Напротив, трябва.
— Защо?
— По ред причини.
Алекс Форд се намръщи, но замълча.
— След като приключим тук, възнамерявам да се върна в парка — каза Стоун и небрежно добави: — Ще дойдеш ли?
— Не мога, дежурен съм — поклати глава Алекс. — И както вече ти споменах, нямам право да се бъркам в това разследване. Оградили са го с истинска китайска стена.
— Защото някой подозира, че в Сикрет Сървис има къртица? — внимателно го погледна Стоун.
Агентът неохотно кимна.
— Според мен това са пълни глупости, но човек трябва да вземе нужните мерки.
Стоун се закле в друго помещение на Белия дом. После Чапман си получи любимия пистолет. Двамата се насочиха към парка.
— Хубаво е да имаш подкрепата на президента на единствената суперсила в света — подхвърли Чапман.
— Може би.
— Ще чуя ли някога цялата история?
— Не, няма.
16
Стоун и Чапман показаха значките си на охраната и навлязоха в парка.
— С какво ще започнем? — попита тя.
Той посочи един мъж, заобиколен от няколко цивилни агенти.
— Да пробваме направо от върха.
Отново показаха значките си. Когато агентът видя кой е работодателят на Стоун, им направи знак да се отдалечат встрани от останалите.
— Том Грос, ФБР — представи се той. — Ръководител на разследването, работя във Вашингтонското бюро, в Отряда за борба с тероризма.