Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Не е изключено да се изненадате какво мога.
— Може би. Нямам нищо против да бъда слуга, посланик Комейд. Нали сме точно такива, слуги на обществото. Но вече служих достатъчно. Ще ми се да ида някъде другаде, не в тази провинциална руина.
Шара мисли, че се досеща накъде бие Малагеш.
— Аханаштан?
Малагеш се изсмива.
— Аханаштан? Мислиш, че искам още по-големи отговорности? Не, морето да не дава! Не, посланик, искам да ме преместят в Джаврат.
— Джаврат? — повтаря изненадано Шара.
— Да. Далече в Южното море. Искам да ида някъде, където има палми. Слънце. Плажове. Някъде, където виното е хубаво, а кожата на мъжете не е с цвета на свинска мас. Искам да отида някъде далече от Континента, посланик. Много далече. Да се махна оттук веднъж и завинаги.
Шара не е очаквала това. В Аханаштан се намира единственото функциониращо международно пристанище на Континента и тъй като след войната търговията все по-често разчита на морските пътища, пристанището на Аханаштан се е превърнало в златна мина и обуславя сравнителното благоденствие на града. Освен това, понеже военната мощ на Сейпур е съсредоточена основно в бойните му кораби, от всички градове на Континента Аханаштан поддържа най-близки връзки със Сейпур и това превръща губернатора му в една от най-влиятелните фигури на света. Следователно всеки сейпурски администратор на Континента би дал мило и драго за този пост… От друга страна, желанието на Малагеш да бъде изпратена на миниатюрния остров Джаврат означава, че настоящият губернатор на Баликов иска да се оттегли от политиката изцяло, а Шара не познава нито един сейпурец на държавна длъжност, който да не е роб на амбицията си за вечни времена.
— Е — казва Малагеш, — мислиш ли, че желанието ми е изпълнимо?
— Ами… определено е изпълнимо — казва Шара. — Макар че в министерството има да се чудят.
— Не искам повишение — казва Малагеш. — Остават ми колко, двайсетина години живот? По-малко? Искам да ги прекарам някъде на топло, посланик, на слънце. А и всички тези политически игрички… съвсем ми опротивяха напоследък.
— Ще се постарая да ви съдействам.
Малагеш се усмихва хищнически.
— Отлично. Е, да се хващаме на работа тогава.
— Едно ще ти кажа. Това движение за Новия Баликов разръчка голяма кофа с лайна — казва Малагеш. — Къкри от доста време. Хората виждат, че от модернизацията могат да се изкарат пари, от сътрудничеството със Сейпур, иначе казано, и са готови да запретнат ръкави. Обаче богаташите на Баликов не искат и да чуят за сътрудничество и вдигат достатъчно врява, така че беднотията да ги чуе.
— Какво общо има това с доктор Пангуи?
— Ами, един от силните аргументи, които противниците на Новия Баликов изтъкват, е, че поддръжниците му „се отклоняват от правия път“. — Последното Малагеш подчертава с подбелване на очите, сумтене и презрителен жест. — Не така са стояли нещата и не така следва да бъдат според тях. Най-крайните смело наричат себе си „реставратори“. Самоназначени пазители на националната и културната идентичност на Баликов… Сещаш се за кой сорт задници ти говоря. Така че, когато Пангуи се появи и взе да ровичка в историята им, те нададоха вой до небесата.
— А — казва Шара.
— Именно. Реставраторите губеха дебата, защото… така де, никой нормален човек не би гласувал срещу благоденствието. А когато губиш дебата, просто сменяш темата.
— С други думи, използвали са доктор Пангуи да отвлекат вниманието на масите.
— Да. Посочиха с пръст този гаден сейпурец, появил се с благословията на чуждата сила, в чието легло се кани да скочи градът, и като отвориха едни уста, да не ти разправям. Какво нечувано светотатство било и прочие. Мисля, че изобщо не им пукаше за Пангуи и неговата „културна мисия“… е, на някои може и да им е пукало, не знам, но определено го използваха като политически коз. А сега в хор отричат всякакво съпричастие в убийството му и твърдят, че просто са водили честен политически дебат. Така де, познатия ни старомоден, отвратителен, омаскаряващ политически дебат. Нищо необичайно.
Нищо от казаното не изненадва Шара. Политическият инстинкт носи различни одежди при различните народи, но под помпозността и церемониите се крие все същата грозота.
— Ясно, но има ли това някакво конкретно отношение към убийството на доктор Пангуи?
— Може би да. Може би не. Възможно ли е някой психически нестабилен индивид да се е надъхал дотолкова, че да пребие професора до смърт? Възможно е. Значи ли това, че отговорността за смъртта му пада върху политическите фракции? Може би. Можем ли ние да направим нещо по въпроса? Вероятно не.