Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Какво, не ми ли вярвате?

— И преди разни хора са крали ценни предмети от Братството. Дори сте срещали един от тях, Юри Волгин.

— Нима смятате, че възнамерявам да я открадна? О, я стига! — Тя кимна към втория мъж. – Нали Роки е тук, пък и един Бог знае още колко народ охранява сградата, освен това сме на петия етаж! Едва ли ще тръгна да скачам с нея през прозореца.

— Вие се съгласихте с тези уговорки, доктор Уайлд – отсече Попадопулос. – Или приемате, или си тръгвате оттук.

Раздразнена, тя седна срещу историка и извади лаптоп и бележника си. Другият мъж напусна стаята и застана на пост пред вратата.

Попадопулос отвори закопчалката.

— И така, доктор Уайлд – каза той, докато разгръщаше книгата, – това е оригиналният текст на „Хермократ”.

Въпреки че беше виждала много снимки на пергаментите, Нина не можа да сдържи ахването си при вида на оригиналите. Всяка страница на древната творба бе покрита двустранно с фино стъкло. Пергаментите бяха избледнели и нашарени с петна, но въпреки това бяха в по-добро състояние от всички документи от онази епоха, които беше виждала някога. Братството определено се грижеше много добре дори за предметите, които беше откраднало.

Тя се вгледа отблизо в първата страница. Ръкописът се разчиташе лесно, мастилото имаше червеникавокафяв цвят, но с някакви тъмни примеси из него. Дори имаше грешки; мастилени петна, драсканици, зачеркнати думи. На няколко места нечия чужда ръка бе нанесла допълнителни бележки. Сърцето й заби учестено. Платон бе отхвърлял писмеността, предпочитал бе устната традиция на механично запаметяване… но това не означаваше, че не я е използвал изобщо. Дали тези бележки бяха писани от ръката на великия философ, коментар към студента, който е записвал думите му?

Попадопулос леко се прокашля. Нина го погледна, като и последния момент осъзна, че се е ухилила до уши.

— Впечатлена ли сте, доктор Уайлд?

— Да, Бога ми! – кимна утвърдително тя. За миг сърдитото изражение на Попадопулос бе заменено от усмивка. – Това е невероятно! Наистина ли го притежавате повече от две хиляди години?

— На части, на различни места и в различна форма, но да, така е. Тази книга бе сглобена в настоящата си форма през деветнайсети век. Вие сте първият човек извън Братството, който я вижда.

— За мен е чест каза Нина напълно искрено. Попадопулос кимна.

Но аз продължавам да смятам, че в нея няма да намерите нищо, което да сте пропуснали в снимките, съвсем нищичко. Няма какво повече да се открие.

Нина обърна страницата и с изненада видя, че гърбът на пергамента е чист, ненаписан.