Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Обаче — отговори офицерът — може ли да се вярва, че той е участвувал в сражението при Арбела?
— Господинът предоставя на вас да вярвате или не. Той има правото да твърди, че е бил там, докато вие не му докажете противното. Можете ли за това да изисквате от него да извади шпагата си?
— Да ме пази Бог! По-скоро бих желал обявя работата за уредена.
— А сега, господа, не ми остава друго, освен да ви поканя да се прегърнете като доблестни мъже.
Направихме това напълно сърдечно.
На следния ден провансалецът дойде малко смутен при мене. Приех го приятелски. Така завърши тази смешна история, за голямо задоволство на господин Дьо ла Хей.
Глава шеста
Всеки ден Дьо ла Хей печелеше господство над моя отслабнал ум. Всеки ден присъствувах на литургия, официум и проповед. По това време получих писмо от Венеция, което ми съобщаваше, че моята работа била забравена. От едно второ писмо на господин Де Брагадино узнах, че министърът на неделната служба писал на посланика, че е могъл да убеди светия отец, щом барон Бавоа се появи, да бъде назначен на длъжност при частите на републиката, чрез която длъжност той би могъл да живее прилично и при добро поведение би достигнал до най-високите чинове.
С това писмо изпълних сърцето на господин Дьо ла Хей с радост и я засилих до най-висша степен, като му казах, че сега нищо не би могло да ми попречи да се върна в родината си.
Вследствие на това той реши да отпътува за Модена и да говори със своя новопокръстен относно поведението, което последният трябва да държи във Венеция, за да си проправи път към щастието. На мен той можеше да се осланя във всяко отношение. Виждаше, че бях фанатик и знаеше, че докато причините продължават, фанатизмът е една неизлечима болест. Тъй като идваше с мене във Венеция, той се надяваше по всяка вероятност, че ще може да поддържа огъня, който сам беше запалил.
И тъй, той писа на Бавоа, че ще отиде при него. Два дни по-късно се сбогува с мене — обля се в сълзи, държа най-хубавите похвални речи за моите добродетели, нарече ме свой скъп син и ме увери, че се бил привързал към мен едва след като прочел в чертите на лицето ми божествения характер на избрания. Както се вижда, твърденията му не бяха преувеличени.
Няколко дни след отпътуването на Дьо ла Хей напуснах Парма с колата си, която оставих във Фусина. Оттам се отправих към Венеция. Бях отсъствувал цяла една година и моите приятели ме посрещнаха като техен ангел пазител. Те проявиха признаци на нетърпение относно пристигането на двамата избраници, чието запознанство им бях обещал в писмата си. За Дьо ла Хей беше наредено жилище в самия палацо. Поради политически причини моят баща не можеше да приеме у дома един чужденец, който още не беше на служба на републиката, затова за Бавоа се беше погрижил да набави две хубави стаи наблизо.
Моите приятели бяха силно изненадани, когато забелязаха чудноватата промяна, която се беше извършила в мен в нравствено отношение. Всеки ден присъствувах на литургията, често и на проповед, участвувах в четиридесетчасова молитва, не посещавах казината, а само кафенето, където се събираха набожни хора, познати със своето добро поведение. Седях винаги над книгите си, когато не бях с моите трима приятели. Като сравняваха моя сегашен начин на живот с предишните ми нрави, те се учудваха и не знаеха как да благодарят на провидението, на чиито непонятни пътища се удивляваха. Те благославяха престъпленията, които ме бяха принудили да прекарам една година далече от моя роден град. Радостта им достигна висшата си степен, когато платих всичките си дългове, без да поискам нито един хелер от господин Де Брагадино, който от една година насам не ми беше дал нищо и с набожна добросъвестност месец след месец бе отделял настрана полагаемите ми се джобни пари. Няма нужда да казвам колко се радваха добрите хора, като виждаха, че никога не отивах да играя.
В началото на май получих писмо от Дьо ла Хей. Съобщаваше ми, че щял да тръгне с кораб заедно със скъпия син на душата си, за да се постави на заповедите на уважаемите личности, на които го бях препоръчал.