![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Приятелка. Фарор Хенд.
Тредбеър помълча няколко крачки, след което въздъхна.
— Може да е мъртва.
— Не. Жива е.
— Видяла си я, значи? След битката?
— Жива е.
— Ти си онази, която наричат Т’рис, нали? Азатанай.
Завиха по извита пътека, обградена от стръмни стени от груб пясъчник. След петнайсетина крачки пътеката внезапно свърши в кухина, чийто равен под беше затрупан с каменни късове, по много от които като че ли имаше хоросан. Широко, но ниско устие на пещера зееше в една от високите стени.
Тредбеър се огледа с присвити очи.
— Било е запечатано. — Гробница е, нали?
Т’рис застана пред пещерата, притиснала пръст до устните си.
— Гробница? Ами, да, предполагам, че да. Щом вътре има труп.
— Бягащо псе?
Т’рис я погледна и тънките ѝ вежди се вдигнаха.
— Бягащо псе? Здрави са, нали? С широки рамене и едър кокал, ниско чело и с кротки очи, синкави или сиви? — Поклати глава. — Не, не е Бягащо псе.
Тредбеър беше започнала да трепери.
— Трябва да вляза вътре. Трябва да запаля огън.
— Има огън. Една цепнатина нагоре поема дима, не че има много дим. Костите са много стари, за да пушат много.
— Азатанай — каза Тредбеър, — тромаво се движиш в този наш свят.
В заслона на пещерата, точно зад един остър завой, Тредбеър намери огнището, направено от Т’рис, и видя бедрена кост, с бели и черни пукнатини, поставена напряко върху оранжевата жар в кръга камъни. Костта беше дебела колкото ръката ѝ над лакътя и дълга колкото от рамото до връхчетата на пръстите ѝ.
— Да — каза тя, щом Т’рис влезе зад нея, — не е Бягащо псе.
На пътя зад тях конският труп потръпна отново, изгубил всякакъв цвят, а след миг животното изпръхтя и се надигна колебливо на крака, изведнъж оздравели. Кръвта, опръскала ноздрите му, беше замръзнала. Животното размърда уши и извърна глава, сякаш търсеше ездачката си.
Но жената я нямаше, а седлото беше махнато, оставено на пътя. Дори юздечката беше извадена от устата на коня.
Той надуши сняг във вятъра.
Внезапна мисъл за топлата конюшня сред безопасните стени на цитаделата Маналет го раздвижи. Ако тичаше бързо по твърдия сигурен път, щеше да се върне у дома преди свечеряване.
Поради виещия вятър не беше чудно, че отне известно време, докато чуят, че тропа по вратата. Малкото прозорче се отвори и едно лице примижа към нея.
— В името на милостта — извика тя, — търся подслон!
Очите я огледаха — сивите вълчи кожи, в които се беше увила, дрипите на ръцете ѝ вместо ръкавици, вкоравения от скреж и лед парцал, покрил долната половина на лицето ѝ. После погледът се измести покрай нея и затърси от двете страни.
— Сама съм! Сама и замръзнала до смърт!
Лицето се отдръпна и тя чу как издърпаха тежките резета. Миг след това вратата се отвори и тя се шмугна вътре.
Един монах стоеше пред друга, вътрешна врата, а друг вече буташе външната, за да я затвори.
Тя изтупа снега от наметалото си и каза:
— Не чувствам ръцете си.
— Зимата не прощава на никого — каза първият монах и намести отново резетата в скобите. — Глупава си да пътуваш в такова време.
— Конят ми се подхлъзна, счупи си крак.
— Пребледняла си — каза вторият монах, докато тропаше на втората врата, която се отвори. В двора зад нея стоеше дете с вълнен халат и държеше фенер, светлината му едва надвиваше нощния мрак.
— Умирам от студ — каза тя, пристъпи към втората врата, спря и присви очи към втория монах.
— Е, чак пък… — почна монахът.
Върхът на ножа щръкна през дрипите, увити около ръката на лейтенант Еск, и се заби под брадичката му. Щом той рухна в ръцете на приятеля си, Еск посегна с другата си ръка и втори нож се заби отстрани в главата на детето. Тя пусна дръжката на оръжието, скочи към първия монах и натика до дръжката студеното желязо в лявото му око.
Остави и това оръжие, забърза към външната врата, дръпна резетата и отвори.
Войниците ѝ чакаха отвън, присвити във вихрещия се сняг. Тя им махна и те нахлуха в порталната къща.
— Вземете тялото на онова момче — издърпайте го тук. Изтупай снега и внеси фенера — не, няма нужда да го палиш. Оттатък двора е главната къща. Ти, Прил, стой тук с ефрейтор Параландас. Щом първите отделения пристигнат, пратете ги към източната сграда — там е казармата — в случай, че успеят да се измъкнат навън. Сержант Телра, вземи твоите трима до казармата. Залоствате вратите и бъдете щедри с маслото, особено около прозорците. Палите всичко, щом сте готови. Ратадас, ти и Билат сте с мен — към главната къща. Добре, хайде на работа, че ми измръзнаха даже циците.