Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Но преди да могат да помогнат на Себастиано, негърът успя с едно последно усилие да се изскубне от прегръдката, в която полицаят го бе притиснал, и да повали неприятеля си.
Той му нанесе силен удар по лицето и побягна през коридора, докато маскираните слуги, спрени от виковете на полицая, се заеха да го вдигнат от пода.
— Арестувайте негъра! Арестувайте го! — се развикаха те, като продължиха преследването му с нова ярост.
Негърът на Маринели се надяваше, че вече е избягал от преследвачите си.
Той се радваше на победата си. Бе успял да проникне, без да бъде забелязан, в забранените коридори и да подслуша разговора на инквизиторите.
Знаеше вече техните тайни, познаваше сега презимената им и можеше да даде полезни сведения на своя господар.
Той достигна до големите зали на палата, разкошните вестибюли, които образуваха долния етаж.
Готвеше се да се отправи навън и да излезе победител от опасното си приключение, когато виковете на преследващите го слуги вдигнаха в тревога стражите.
Горо беше загубен.
Войниците излязоха от караулната стая и застанаха пред него, препречвайки му пътя с пиките си.
Негърът, обграден от всички страни, почувствува хитростите си проиграни, всичките си надежди унищожени.
Виждаше се вече осъден на неминуема смърт, без никаква надежда да избяга.
Малко го интересуваше собственият му живот. Само едно безпокойство го бе обладало. Той оставаше до смърт верен на своя благороден господар.
— Сеньор не ще узнае никога имената на инквизиторите! — промълви той тъжно.
Той отстъпи пред силата и се въздържа от всякаква съпротива.
— Горо този път се признава за победен, но победата дълго време се е усмихвала нему — каза той горделиво на войниците.
Един гръмовит глас отговори на думите на негъра. Пиетро, неговият заклет враг, бе дошъл във вестибюла, привлечен от шума.
— Вържете този негодник и го хвърлете в подземията! — произнесе той. — Тичайте да съобщите на великия съвет, че проклетият негър е попаднал най-сетне в клопката!…
— Разбойнико — добави Пиетро към победения си враг, — ти скоро ще бъдеш обесен на бесилката в палата на дожовете и ще се люлееш с изваден език.
При тия думи двама войници се нахвърлиха върху Горо и го вързаха.
25. Марино и игуменката
Марино Маринели бе заминал за Рим без никакви придружители. Той бе отказал да го придружи някой от неговите верни приятели и служители.
Островът бе заплашен от нова морска атака.
Венеция се въоръжаваше без почивка и обезпокоителните вести достигаха до Санта Рока.
Предвиждайки всяка изненада, островитяните бяха удвоили бдителността си, засилили стражите си, проверили стрелбата на оръдията, накратко, бяха организирали една несъкрушима защита, каквато Венеция не можеше да си представи.
Двамата неприятели изглеждаше, че се измерват отдалеч, разпалват омразата си, изострят оръжията си, без да се виждат.
Маринели желаеше да постигне наред с успеха на оръжието и военната слава също и щастие в брака.
Анунциата трябваше да стане негова.
Сърцето му туптеше от вълнение и любов при мисълта, че скоро ще намери смелата девойка, да я освободи и да осъществи, сред своите верни другари, най-съкровения си блян.
Войнственото и социално дело, подето от Санта Рока, тогава щеше да се озари от идеален блясък.
Ореолът на великодушния граф щеше да заблести с по-ясно сияние, озаряващ с чистотата си и кавалерската си красота.
Денят преваляше.
Вечерните сенки бяха започнали да покриват полето със своя сив воал, когато Марино достигна до вратите на Рим.
Той реши да прекара нощта в някоя кръчма и да се яви в манастира на сутринта.
Колебаеше се за начина, по който трябваше да се представи в манастира на кларистките.
Да се яви ли под титлата си граф Санта Рока или да се ограничи с фамилното си име Марино Маринели?
Той би бил принуден да направи едно посещение на папата, за да се позове на някогашното му благоволение, да види също Мадлена, студена и горделива.
За момент го обзе мисълта да прескочи стените на манастира, за да изтръгне Анунциата от нейния затвор и да я отвлече.
Не беше ли това целта на неговото идване в Рим. Марино се бе представил в кръчмата като обикновен пътник.
Бе дал на ханджията фалшиво име и бе наел скромна стаичка за през нощта.
Мислеше се в сигурност, понеже по дългия път от Санта Рока до Рим не бе срещнал някаква пречка.
Но в действителност невидими неприятели го дебнеха и се готвеха да се разправят с него.
Хасан и Сазим го бяха видели да слиза на континента и бяха го проследили до Рим.