Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла продължи да сортира нещата си, но скоро спря и се загледа в двете деца, които играеха на пода на Огнището на Мамута, не от празно любопитство, а защото беше заинтригувана. Те играеха на „огнища“, като си представяха, че живеят заедно в едно огнище, както възрастните мъже и жени. Тяхно „дете“ беше кожената кукла, направена като човек, с кръгла глава, тяло, ръце и крака, увита в меко кожено одеяло. Именно куклата предизвика възхищението на Айла. Тя никога не бе имала кукла; народът на Клана не изработваше никакви образи — било то рисунки, скулптурни фигури или произведения от кожа, но куклата и напомни за едно ранено зайче, което тя веднъж беше донесла в пещерата, за да го излекува Иза. Тя беше гушкала и люляла зайчето по същия начин, по който Ръги държеше куклата и си играеше с нея.
Айла знаеше, че обикновено Ръги е инициаторка на игрите. Понякога си играеха на семейство, друг път на „водачи“ — брат и сестра, ръководещи собствения си бивак. Докато наблюдаваше русокосото момиченце и момчето с кестеняви коси, Айла изведнъж осъзна колко подчертани са у него чертите на Клана. „Ръги го смята за свое братче“ — помисли си Айла, но се съмняваше, че те двамата щяха някога да бъдат двойка водачи на бивак.
Ръги даде куклата на Ридаг да я пази, после стана и тръгна да изпълнява някаква въображаема задача. Ридаг я проследи с поглед, после остави куклата, погледна Айла и се усмихна. Когато мина известно време и Ръги не се върна, момчето изгуби интерес към въображаемото бебе. То предпочиташе истинските бебета, макар че нямаше нищо против да поиграе с Ръги, докато тя бе при него. След известно време Ридаг също стана и излезе. Ръги беше забравила за играта и куклата и Ридаг отиде да я намери, или да се захване с нещо друго.
Айла отново се размисли какво да вземе със себе си на Лятната среща. Струваше и се, че бе изминала цяла година, откак бе нареждала и пренареждала нещата си, решавайки какво да остави и какво не. Този път си събираше багажа, за да пътува и щеше да вземе само онова, което можеше да носи. Тюли вече бе говорила с нея да използват конете и плаза за пренасяне на подаръци; това щеше да увеличи и нейния статус, и този на Лъвския бивак. Взе кожата, която беше боядисала в червено и я тръсна, като се опитваше да реши дали ще и трябва. Още не беше измислила какво да я прави. И сега не знаеше, но червеният цвят беше свещен за Клана, а освен това и харесваше. Сгъна кожата и я прибра при няколкото други неща, които искаше да вземе, освен най-необходимите и принадлежности: изваяният кон, който толкова обичаше и който беше получила от Ранек за осиновяването си, новата мута, красивото кремъчно острие от Уимез, няколко бижута, мъниста и огърлици, костюмът и от Диджи, бялата туника, която беше ушила и наметалото на Дърк.
Мислите и се отплеснаха и докато преглеждаше останалите вещи, тя пак се сети за Ридаг. Дали някога щеше да си има другарка като Дърк? Съмняваше се, че на Лятната среща щеше да има момичета като него. Даже осъзна, че не е сигурна дали Ридаг изобщо ще стигне зряла възраст. Изпита признателност за това, че синът и бе силен и здрав и че щеше да си има партньорка. По това време кланът на Брод вероятно се стягаше да поеме към Събирането на клановете, възможно бе дори да са тръгнали. Юра сигурно очакваше да се върне с тях, за да може по-късно да се свърже с Дърк и вероятно се ужасяваше при мисълта, че трябва да напусне родния си клан. Бедната Юра, щеше да и е трудно да остави народа си и да отиде да живее на непознато място с непознат клан. Мина и през ум една мисъл, която по-рано не я беше спохождала. Дали Юра щеше да хареса Дърк? И дали той щеше да я хареса? Айла се надяваше, че ще си допаднат, защото едва ли щяха да имат друг избор.
Докато мислеше за сина си, Айла се пресегна и взе кесията, която беше донесла от долината, отвори я и изпразни съдържанието и. Сърцето и спря за миг, когато зърна скулптурката от бивник. Взе я. Беше фигура на жена, но съвсем не приличаше на останалите резбовани образи, които беше виждала и едва сега Айла осъзна колко необикновена бе тя. Повечето мути, с изключение на символичната птица-жена, изваяна от Ранек, представляваха закръглени женски форми, които вместо глава имаха топка, понякога украсена. Предназначението на всичките беше да символизират Майката, но тази фигурка бе изображение на стройна жена с коса на много плитки, също като нейните. Най-удивителното беше, че имаше грижливо изваяно лице с фин нос, брадичка и загатнати очи. Тя взе скулптурката в ръце и очите и се замъглиха от нахлулите спомени. Без да усети, по бузите и потекоха сълзи! Джондалар беше изваял статуетката в долината. Докато я майстореше, и бе казал, че иска да улови духа и за да не се разделят никога. Затова я бе оприличил на нея, макар че не бе редно да се правят изображения, наподобяващи действителни хора, от страх духът им да не попадне в капан. Беше и казал, че иска тя да задържи скулптурката, за да не може никой да я използва срещу нея злонамерено. Айла осъзна, че това бе първата и мута. Джондалар и я бе дал след Първите и обреди, когато я бе направил истинска жена.