Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Перин въздъхна. Беше мислил да ги снабди с въжета, но щяха да му трябват близо две мили дължина, много товар, а ако някой Шайдо забележеше края му откъм Малден, щяха да преровят града до шушка. Малък риск може би, но пред горчивата загуба, до която можеше да доведе, му изглеждаше огромен.
— Ще гледам да дойда колкото може по-скоро, Бан. Обещавам.
Стисна ръката и на всеки от тях. На Тод ал-Каар с широките челюсти и на Леоф Торфин, с белия кичур през косата, над белега, оставен му от тролоци. На младия Кенли Маерин, който пак беше пуснал четина в отчаяното си усилие да си докара брада, и на Били Адара, широк в плещите почти колкото Перин, макар и с една педя по-нисък. Били му беше далечен братовчед и един от най-близките му още живи роднини. Беше отраснал с много от тези мъже, макар някои да бяха с пет-шест години по-големи от него. Други пък бяха с пет-шест години по-млади. Но вече познаваше мъжете от Девенов просек и от Стражеви хълм толкова добре, колкото и тези от Емондово поле. Не само Файле бе причината да се постарае колкото може по-скоро да влезе в крепостта.
Хад ал-Лора, висок мъж с дебели мустаци като на тарабонец, беше последният от хората на Две реки. Когато и той се спусна в акведукта, се появи Гаул, със забулено лице и четири копия, стиснати в ръката, която държеше и кръглия щит с бичата кожа. Подпря се с другата си ръка на ръба на акведукта, метна се и седна на каменния корниз.
— И ти ли влизаш? — попита учудено Перин.
— Девите могат да ти свършат всичкото разузнаване, което ти трябва, Перин Айбара. — Грамадният айилец хвърли поглед през рамо към тях. На Перин му се стори, че се понамръщи, макар да беше трудно да види заради черното було, скриващо всичко освен очите му. — Подслушах ги, докато си мислеха, че не чувам. За разлика от жена ти и останалите, Чиад си е чиста гай-шайн. Байн също, но тя не ме интересува. Чиад все още си има остатъка от годината и един ден, да служи, след като я освободим. Когато един мъж има жена гай-шайн, или жена — мъж, понякога брачният венец се прави веднага щом се свали бялото. Не е необичайно. Но чух Девите да си приказват, че първи ще се доберат до Чиад, да я опазят от мен. — Зад него пръстите на Сюлин зашаваха в ръчния говор на Девите, а една от тях затисна ръката си с шепа, сякаш за да прикрие смеха си. Подтикваха го значи. Може би не бяха толкова против увлечението му към Чиад, колкото се преструваха. Или пък Перин не можеше да схване нещо. Айилският хумор понякога се оказваше доста груб.
Гаул се спусна във водата. Наложи му се да се превие на две, за да може да се пъхне под каменния покрив. Перин зяпна отвора. Толкова лесно беше да последва Гаул. Трудното беше да се обърне. Колоната сеанчански войници продължаваше да пълзи нагоре и надолу по склона.
— Мишима, аз се връщам в лагера си. Грейди ще те пренесе във вашия, като приключите тук. Направи каквото можеш да заличит следите, преди да си тръгнете.
— Добре, милорд. Казах на някои от хората си да смажат тия помпи. Скърцат все едно всеки миг ще спрат. Може да смажем и ония на другото бърдо.
Перин погледна нагоре към бавно въртящите се крила. Бавно, но стабилно.
— А ако някой Шайдо дойде утре тук и се зачуди откъде е дошла тази прясна смазка?
Мишима го изгледа — лицето му бе скрито под лунните сенки. Този път светещите жълти очи сякаш не го стреснаха. Миризмата му… Миришеше все едно е видял нещо неочаквано.
— Флаг-генералът май е права за вас — каза той.
— Какво казва?
— Ще трябва сам да я попитате, милорд.
Перин пое надолу по склона, с мисълта колко е лесно да обърне. Гален можеше да се справи с всичко останало. Всичко беше подредено. Само дето майенецът вярваше, че кулминацията на всяко сражение е масирана конна атака. И че е за предпочитане да се започне с такава също така. Колко дълго щеше да се придържа към плана? Арганда беше по-разумен, но толкова се притесняваше за кралица Алиандре, че и той като нищо можеше да заповяда щурм. С което оставаше само той. Вятърът се усили и той придърпа плътно наметалото.
Грейди, опрял лакти на колене, седеше на малката поляна върху полуобработен обрасъл с мъх камък, заровен в разкаляната пръст — явно бе останал от строежа на акведукта. Около него имаше още няколко души. Вятърът отвяваше миризмата им от носа му. Грейди не вдигна глава, докато Перин не дръпна юздите пред него. Порталът, през който бяха минали, все още си стоеше отворен и зад него се виждаше друга поляна сред високи дървета, недалече от мястото, където бяха вдигнали стана си сеанчанците. Щеше да е по-лесно, ако ги беше накарал да го вдигнат до своя лагер, но искаше да задържи Айез Седай и Мъдрите колкото може по-надалече от сул-дам и дамане. Не се притесняваше, че сеанчанците ще нарушат дадената от Тилий дума, но на Айез Седай и Мъдрите буквално им призляваше само като си помислеха за дамане. Мъдрите и Анура може би нямаше да посегнат за сега. Може би. Виж, за Масури не беше сигурен. В много отноше-ния. По-добре бе да ги държи на няколко левги едни от други, колкото по-дълго, толкова по-добре.