Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ама, синко, значи джиновете наистина се появяват пред човешки същества! Досега нито веднъж не съм ги виждала през живота си! Дали това е същият онзи джин, който те е измъкнал върху земята?
— Не, не е същият! — рекъл Аля ад-Дин. — Този е от друг род! Онзи бе свързан с пръстена, а този — с лампата, която държеше в ръката си!
При тези думи на сина майката възкликнала:
— Така значи, джинът, който видях, е проклетият роб на лампата! Господ да го убие, колко е противен! Така се изплаших от него, че едва не умрях! Моля ти се, синко, заклевам те в млякото, което си сукал от мене, хвърли пръстена и лампата, които ми причиниха такава уплаха! Нямам сили да гледам джинове, пък и пророкът, да го благослови Аллах, ни предпазваше от тях!
— Майко! — отговорил Аля ад-Дин. — Което ми кажеш, е заповед за мене, но е невъзможно да изхвърля пръстена и лампата, нито да ги продам! Умирахме от глад, а той ни донесе трапеза! Когато проклетият магрибинец ме спусна в съкровищницата, не ми нареди да му донеса злато или сребро, а само тази лампа, нищо повече, защото е знаел каква огромна полза има от нея! Трябва да я пазим, майко, защото тя е нашата храна, тя е нашето богатство и никому не бива да я показваме! А пръстенът — не мога да го снема от ръката си, защото, ако не беше той, ти, майко, нямаше вече да ме видиш между живите, щях да загина в онази съкровищница! Кой знае какви още беди и превратности ме чакат — не мога да го сваля! А лампата ще я скрия, за да не я виждаш и да се плашиш от нея!
— Прави каквото искаш, синко — рекла майката, — ама аз няма вече да докосна нито пръстена, нито лампата, не искам втори път да видя онова ужасно страшно зрелище!
На другия ден те хапнали каквото било останало от трапезата, и се оказало, че повече нямат нищо за ядене. Аля ад-Дин взел една от съдините, които бил донесъл джинът, и отишъл на пазара. Насреща му се случил един евреин, от най-противните жители на земята. Аля ад-Дин му подал съдината, евреинът го дръпнал встрани да не ги види никой, погледнал я и разбрал, че среброто на съдината е чисто, с нищо несмесвано. Не знаел той дали Аля ад-Дин разбира от скъпоценни метали или не, затуй го запитал:
— Ей момче, колко ще искаш да ти платя за тази съдина?
— Ти по-добре знаеш колко струва! — отговорил момъкът.
Евреинът не знаел колко да даде, защото, макар и Аля ад-Дин да не разбирал от тези неща, отговорът му бил като на човек, който разбира. Ако му дадял малко — Аля ад-Дин можел да знае цената на съдината, но пък ако му дадял много, можел да се окаже наивен човек и да не знае всъщност колко струва. В края на краищата евреинът извадил от джоба си един динар и му го дал. Когато видяло цял динар, момчето го стиснало в шепа и хукнало да бяга. Евреинът разбрал, че е глупак, който не знае колко струва подобна съдина, и съжалил, че му бил дал цял динар, макар че с него не можел да покрие дори една стотна от истинската й стойност. А Аля ад-Дин не се и замислил, бързо отишъл при хлебаря, купил хляб, отишъл у дома при майка си, дал й остатъка от динара и рекъл:
— Майко, иди и купи всичко, което ни трябва!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И СЕДЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че майката отишла на пазара, купила всичко необходимо и двамата се нахранили до насита. Всеки път, когато се свършвали парите от едната съдина, Аля ад-Дин носел на евреина друга и тъй като първия път му бил дал динар, евреинът вече не можел да му дава по-малко, за да не предложи съдината си на друг. И така, докато момъкът не продал всички съдини, останала само софрата, върху която били гозбите, а тя била голяма и доста тежка. Когато я занесъл на евреина и той видял що за софра е и колко е голяма, платил му десет динара. Момъкът и майка му похарчили накрая и тези пари.
— Повече нямаме нищо! — рекъл Аля ад-Дин. — Я да потъркам лампата!
Изплашила се майката и избягала. Той потъркал лампата, пред него се появил робът й и викнал:
— На твоите услуги! Аз съм твой роб и роб на всеки, който държи тази лампа! Искай каквото ти се ще!
— Искам да ми донесеш софра с пищни ястия също като миналия път! Гладен съм!
Не минал и миг, и робът се върнал със същата софра с дванайсет сребърни съдини, пълни с най-изискани гозби, шишета със старо светло вино и пресен бял хляб. Когато се върнала, майката видяла, че трапезата е пълна с ястия в дванайсет сребърни съдини и благоуханието на тези ястия се разнася и изпълва къщата.