Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Пътуващите отвън се държаха, както се държат винаги пътуващите отвън. Те бяха много весели и разговорливи, щом потеглеха от някоя спирка, много мрачни и сънливи по средата и много оживени и бодри, преди да спрат отново. Имаше един млад джентълмен с гумена пелерина, който пушеше пура след пура; имаше друг млад джентълмен с някаква пародия на горна дреха, който често-често палеше пури, но чувствувайки се явно недобре след второто смръкване, ги изхвърляше, щом сметнеше, че никой не го гледа. Имаше трети млад човек на капрата, който проявяваше интерес към скотовъдството; а отзад един по-възрастен, който разбираше от земеделие. Цяла поредица от назовани с малките им имена се качваха за превоз на късо разстояние по покана на кочияша — бяха облечени в селски ризи и бели връхни дрехи и знаеха всеки кон и ратай по пътя и отвъд него; обедът, по половин крона на глава, щеше да е евтин, ако умерен брой „глави“ можеха да го изядат за предвиденото време. А в седем часа след пладне мистър Пикуик и приятелите му, също и мистър Даулър и съпругата му, се оттеглиха съответно в своите стаи в хотела „Белият елен“, срещу голямата зала на минералните извори в Бат, гдето, поради униформите им, прислужниците можеха да бъдат сбъркани за ученици от Уестминстър, но се отличаваха веднага от тях поради по-доброто си държане.
Едва-що бяха разчистили от закуската на следващата утрин, когато келнерът донесе визитната картичка на мистър Даулър с молба да представи един свой приятел. Самият мистър Даулър се появи веднага след картичката си заедно със своя приятел.
Приятелят беше очарователен млад човек, малко надхвърлил петдесетте, облечен в яркосин жакет с блестящи копчета, черни панталони и възможно най-фини, безукорно лъснати ботуши. Обрамчен със злато монокъл бе провесен на къса широка панделка от врата му; златна табакера с енфие бе хваната леко в лявата му ръка; безброй златни пръстени светеха на пръстите му; а голяма диамантена карфица в златна розетка сияеше върху къдричките на жабото му. Той имаше златен часовник със златна верижка и големи златни висулки; и носеше гъвкаво абаносово бастунче с тежка златна дръжка. Ризата му бе от най-белоснежната, най-тънка и най-добре колосана материя; перуката му — възможно най-гарвановочерна, най-лъскава и най-къдрава. Енфието му беше „принцова смес“; парфюмът му — bouquet du roi. Чертите му бяха разтегнати в постоянна усмивка, а зъбите му бяха тъй изрядни, че дори от близко разстояние не можеха да се различат изкуствените от истинските.
— Мистър Пикуик — запредставя ги мистър Даулър — това е приятелят ми Анджело Сайръс Бантъм, ескуайър, церемониалмайсторът Бантъм; мистър Пикуик. Запознайте се.
— Добре дошли в Ба… ат, сър. Това наистина е придобивка за нас. Сърдечно добре дошли в Ба… ат, сър. Отдавна, много отдавна не сте пили тукашната минерална вода. Сякаш цяла вечност оттогава, мистър Пикуик. За… бележително.
Такива бяха словата, с които Анджело Сайръс Бантъм, церемониалмайсторът, взе ръката на мистър Пикуик и с цяла серия от поклони я задържа в своята, сякаш наистина не можеше да направи мъчителната стъпка да я отпусне наново.
— Отдавна действително не съм пил тукашната минерална вода — отвърна мистър Пикуик, — защото, доколкото ми е известно, не съм идвал в Бат преди.
— Не сте идвали в Ба… ат, мистър Пикуик? — възкликна великият церемониалмайстор, отпускайки в почуда ръката на мистър Пикуик. — Не сте идвали в Ба… ат? Хи-хи! Мистър Пикуик, вие сте шегобиец. Не е лошо, не е лошо. Добре, много добре. Хи-хи-хи! За… бележително!
— За мой срам трябва да подчертая, че говоря съвсем сериозно — продължи мистър Пикуик, — аз наистина никога не съм идвал тука преди.
— О, сещам се — възкликна извънредно възрадван великият церемониалмайстор. — Да, да… добре, добре… все по-добре, отлично! Вие сте джентълменът, за когото чухме. Да; ние ви познаваме, мистър Пикуик; познаваме ви.
„Писали са за процеса в тези проклети вестници — помисли си мистър Пикуик. — Ето, разчуло се е всичко за мене.“
— Вие сте джентълменът от Клапъм Грийн — продължи Бантъм, — чиито ръце и крака бяха отказали да му служат поради неразумна простуда след портвайн. Той не можеше да бъде пренесен вследствие острите си болки и по негово нареждане от Кралския извор се бутилира вода при сто и три градуса83 и му се достави с товарна кола право в спалнята му в Лондон, гдето той се къпал, кихал и още същия ден се оправил. Много за… бележително.
83
Сто и три градуса по Фаренхайт.