Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
При последната точка се спрях да препрочета написаното. Отначало ми се видя, като че ли съм се заела да разбера и обясня толкова много неща, че почти бях склонна да не го изпращам. Но като пообмислих малко, добих по-голяма надежда, че вие ще разберете — била съм наблюдателна само заради вас и каквото съм забелязала, е само защото вашият интерес към въпроса съживява и моя. Бъдете сигурен, че това е самата истина.
Сега завършвам по този въпрос в това писмо и ми остава да кажа още много малко.
Всички сме съвсем добре и Фани се разхубавява от ден на ден. Едва ли можете да си представите колко е мила и грижлива към мене. Има един влюбен в нея, който я следва по целия път от Швейцария и после през целия път от Венеция и който току-що ми довери, че смята да я следва навсякъде. Много се смутих, когато ми заговори за това, но той настоя. Не знаех какво да кажа, но най-после му рекох, че мисля по-добре да не го прави. Защото Фани е твърде непреклонна и умна за него. Но той пак настоя, че ще я следва. В мене никой не е влюбен, разбира се.
Ако някога стигнете дотук в това дълго писмо, може би ще си кажете: сигурно малката Дорит няма да свърши, преди да ми каже нещо за пътуванията си, и, разбира се, време е да го стори. И аз мисля, че е време, но не зная какво да ви кажа. Откакто напуснахме Венеция, посетихме много най-прекрасни места, между които Генуа и Флоренция, и видяхме такива интересни неща, че просто ми се замайва главата, като си помисля какво множество представляват. Но вие можете да ми разкажете за тях много повече от мене, та защо да ви дотягам с моите приказки и описания?
Скъпи мистър Кленъм, както имах куража да ви кажа за предишните ми трудности през време на пътуването ни, и сега няма да се боя. Една от честите ми мисли е следната: колкото и стари да са тези градове, това ми се вижда по-малко интересно, отколкото обстоятелството, че те са си били на мястото през цялото време, докато аз съм знаела за съществованието само на два-три от тях, когато едва знаех какво има отвъд стените на затвора! В това има нещо тъжно и самата не зная защо. Когато в един ясен слънчев ден отидохме да видим наклонената кула в Пиза и тя, и зданията около нея изглеждаха така стари, а пък земята и небето изглеждаха така млади, и сянката й на земята беше така мека и самотна! Отначало не можех да мисля колко е красива или колко е интересна, ами си помислих: „О, колко пъти, когато сянката на стената на затвора падаше върху стаята ни и когато уморените стъпки се чуваха нагоре-надолу по двора — о, колко пъти това място си е било все така спокойно и прекрасно, каквото е днес!“ Това съвсем ме съкруши. Сърцето ми така преля, че сълзи бликнаха от очите ми, макар че се мъчех с всички сили да ги сдържа. Ето, такова настроение ме обзема често, твърде често.
Знаете ли, че след промяната на съдбата ни, макар да ми се струва, че сънувам повече от преди, винаги сънувам, че съм съвсем млада! Може би ще кажете, че не съм много стара. Не съм, но не искам да кажа това. Все сънувам, че съм дете, което се учи да пише. Често се сънувам отново там, в затвора, и виждам слабо познати лица по двора, които мислех, че съм забравила, но твърде често сънувам и че съм тук в чужбина — в Швейцария или Франция, или Италия — някъде, където сме били, но винаги се виждам като дете. Сънувала съм, че слизам долу при мисис Дженеръл с кръпките по дрехите, както се помня от най-ранно време. Колко пъти сънувам, че сме във Венеция и имаме много гости за обяд, а аз сядам на масата, облечена в траурната рокля, която носих на осемгодишна възраст по смъртта на бедната ми майка и която носих още дълго след като беше съвсем овехтяла и не държеше повече кръпки. Страшно ме измъчва мисълта, колко несъвместимо с богатството на баща ми би се сторило на гостите и как бих разсърдила и посрамила и него, и Фани, и Едуърд, ако така явно разкриех това, което те искат да пазят в тайна. Въпреки тези мисли аз си оставах дете и продължавах да седя на софрата със свито сърце, и да пресмятам разноските по обяда, и съвсем си загубвах ума, като помислих как ще свържем двата края. Никога не съм сънувала за промяната на съдбата ми. Никога не съм сънувала как се върнахте с мене онази сутрин, за да съобщите новината. Дори вас не съм сънувала никога.