Приключенията на Казанова

Господин Дьо Бертолан беше духовит човек, той се засмя тихо, като ме видя. Но след това ми каза с най-голяма сериозност:

— Господине, тъй като сте се подиграли публично с този офицер, то желателно и справедливо е да му дадете публично удовлетворението, което той изисква; като плац-майор съм принуден да изискам такова от вас, за да може работата да се уреди приятелски.

— Господин майор — отговорих, — не може и дума да става, че дължа на господина удовлетворение, тъй като не е вярно, че съм се подиграл с него и с това съм го обидил. Аз му казах, че ми се струва като да съм го виждал в сражението при Арбела, а и самият той ми каза, че не само е бил там, но даже ме е и познал.

— Да — прекъсна ме офицерът, — но аз разбрах Родела, а не Арбела, а всеки знае, че съм се сражавал там. Вие обаче казахте Арбела и сте го казали само с намерението да се подиграете с мене, защото са изминали повече от две хиляди години от тази битка, а сражението при Родела стана в наше време и аз служех там под заповедта на херцога от Монтемар.

— Преди всичко, господине, не вие ще преценявате намеренията ми. Съвсем не ви оспорвам, че сте били при Родела. Но с това положението се променя и сега аз ще изискам удовлетворение, ако се осмелите да отречете, че съм взел участие в сражението при Арбела. Аз не служех там при херцога от Монтемар, доколкото зная, той не е бил там, но бях адютант на Парменион167, пред очите на когото бях ранен. Ако обаче поискате да ви покажа белега, то ще разберете, че не мога да сторя това, защото тялото, което имах тогава, не съществува вече, а в това, което нося днес, съм едва на двадесет и три години.

— Това ми изглежда чиста глупост и аз имам свидетели, че вие се подиграхте с мен, защото ми казахте, че сте ме видели в това сражение, по дяволите! Това не е възможно, тъй като не съм бил там. Искам удовлетворение на всяка цена.

— И аз също. Нашите права са най-малкото равни, ако моите не са даже и по-големи. Господата ще кажат, че сте твърдели, че сте ме виждали при Родела, по дяволите! Това не е възможно, понеже не съм бил там.

— Може да съм се излъгал.

— Аз също, следователно нямаме какво да изискваме един от друг.

Майорът си хапеше устните да не се изсмее високо и каза:

— Драги господине, аз не намирам, че вие имате и най-малкото право да изисквате удовлетворение, понеже господинът признава също като вас, че може да се е излъгал.