Съдбовният кораб [bg]

— Седни — нареди му тя.

Той седна, оглеждайки се любопитно из стаята. Мебелировката говореше за хора, разполагащи с повече време, отколкото с умение. Масата, столовете и леглото в ъгъла изглеждаха дело на собствените им ръце. Всичко беше здраво, ако не елегантно. По свой си начин стаята беше уютна. В огнището гореше малък огън и той осъзна, че е благодарен за топлината след мразовития ден. Бебето притихна в обятията на майка си. Жената поде универсалното подрусващо люлеене на жените, държащи деца.

— Имаш хубав дом — каза глупаво.

Очите ѝ се разшириха объркано.

— Става — отвърна тя без желание.

— И съм сигурен, че е по-добър от много други места, на които и двамата сме били.

— Така е — призна тя.

Той впрегна най-добрите си бингтаунски обноски. Непринуден разговор, докато чакаха господарката на къщата. Опита се да седи сякаш бе уверен в гостоприемството ѝ.

— Мястото е добро за отглеждане на момче. Има къде да тича на воля, множество неща за изследване. Изглежда здрав, така че няма да мине много време, преди да преброди целия остров.

— Най-вероятно — съгласи се тя и за миг сведе поглед към лицето на бебето.

— Той е на… колко, около година? — осмели се да предположи Брашън.

Това извика усмивка на лицето ѝ.

— Едва. — Сайла любящо подрусна бебето. — Но мисля, че е едър за годините си.

Звук, идващ отвъд вратата, я постави отново нащрек, но Брашън дръзна да се надява, че е обезоръжил част от недоверието ѝ. Опита се да запази отпусната поза, когато Куцата пъхна главата си в стаята. Тя се загледа в него и посочи.

— Нашественик. Лъжец — заяви яростно.

— Куца, излез навън — нареди ѝ Сайла. По-младата жена отстъпи и Брашън чу странно мънкане от другата страна на вратата. В стаята влезе по-възрастна жена и един поглед му бе достатъчен да разбере, че тя е тази, която търси. Кенит имаше очите на майка си. Жената килна въпросително главата си към него. На едната си ръка носеше кошница; в нея лъщяха кафяви гъби с широкополи гугли.

Тя отправи въпросителен звук към Сайла, която посочи с ножа си към Брашън.

— Появи се откъм заливчето с шестима мъже. Казва, че има съобщение за теб от Кенит. Но попита за теб като вдовицата на Лъки, жената Лъдчънс.

Възрастната жена погледна недоверчиво Брашън. Повдигна вежди в пресилен жест на изненада и замърмори нещо. Липсата на език нямаше да направи положението по-лесно. Той погледна към Сайла, чудейки се как най-добре да продължи. Парагон му беше казал да бъде искрен, но важеше ли това и за пред свидетели?

Пое си дъх.

— Парагон ме доведе тук — каза тихо.

Трябваше да се е подготвил за шока ѝ. Майката на Кенит се олюля на мястото си, но после се хвана за ръба на масата. Сайла нададе вик и пристъпи да подхване старата жена.